[b]Gone Baby Gone (2007)[/b]
Разочарованието. Разочарованието има толкова много и различни лица. Може да си подведен от собствените си завишени очаквания, да си надценил истинската стойност на нещата и тогава разочарованието е по-скоро личен провал на способността ти да си обективен и безпристрастен. Може и да си разочарован, просто защото не си очарован. Но най-лошото разочарование е, когато предвиждаш задаващия се провал, осъзнаваш недостатъците и ти иде сам да хванеш нещата в свои ръце и да оправиш очевидните грешки. Ако някога ми се е искало да участвам в заснемането на филм, то е било точно в „Жертва на спасение“.
Филмът е правен по адаптиран сценарий и май оригиналната новела трябва да обере негативите за почти несвързаната история с толкова много и неочаквани обрати, че можеш да хванеш морска болест докато действието те люшка насам-натам. Усещането е като че ли филмът свършва по средата. И това се случва още два пъти – истински, обоснован и логичен край. Но не – като птицата Феникс историята възкръсва от пепелта, нарамва героите под мишница и смело продължава напред. Накратко – двама частни детективи разследват отвличането на малко момиченце. Естествено полицията не е очарована от факта, но двете страни си съдействат по случая. Резултатите обаче са плачевни – и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Но този случай се превръща във важна нишка, която разплита кълбо от съдби, хора, трудни решения, чувства, дълг, морал.
Ако трябва ей така с пръст да посоча човека, допринесъл най-много за провала на филма, това несъмнено ще е Кейси Афлек (между другото брат на сценариста и режисьора Бен Афлек, а също така и зет на небезизвестния Хоакин Феникс). Направим ли конкурс „Най-неподходящия актьор за роля“, Кейси Афлек ще обере наградите. Представете си някой с физиономията на Хю Грант да размахва пистолет, да псува, да се опитва да се държи нахакано и агресивно и ще ви стане ясно за какво става дума. Да беше английска комедия – да го преглътнеш, а то сериозен филм, драма. Изключително слабо изпълнение, неубедително и насилено, дори дразнещо на моменти („Хей, мън-мън, какъв ти е проблема, мън-мън“). Всъщност във филма се появяват Морган Фриймън и Ед Харис, но ролите им са толкова епизодични, че не спасяват общата картина. Единствено може би Ейми Райън печели позитиви с превъплъщението си на безотговорна и пропаднала майка, за което е и отличена с номинация за Оскар за поддържаща женска роля.
И за да обобщя – разочароващ филм. Слаб сценарий, неподходящи актьори, неумела режисура. Някъде там може би трябваше да видя разнищен проблема за избора между дълга и съвестта, между приятелството и честта. Ще го видя… в някой друг филм.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=19&p=198611#p198611
За този автор
