[b]Завръщане във Фифлия[/b]
(роман от Екатерина Минкова)
Аз по принцип фентъзи не обичам, не съм обичал и няма голям шанс да го заобичам. Не е като да не съм опитвал, просто не е моя тип литература. Обаче приказки харесвам, и то много. Приказките нямат за цел да поучават, те простичко убеждават и – ако щете вярвайте – дори изумяват. Възпитават усет за красивото, предизвикват въображението и те карат да сънуваш с отворени очи. И макар подзаглавието на книгата да е „роман фентъзи“, аз ще продължа да си я смятам за приказка, докато някой не ме убеди в противното. Приказка, която те оставя прехласнат и те кара отново и отново да прелистваш страниците за да препрочиташ отделни пасажи.
Сюжетът е – как да го кажа – ами обичаен. Зъл магьосник, който иска да унищожи света, група герои, които се опитват да го спрат. Твърде познато и не съвсем, защото повествованието е странно. Отначало започва като детско разказче – забавно, пухкаво, дори сладникаво (в следговора авторката беше споменала, че отначало е искала да направи сценарий за куклен филм), но изведнъж краските се сгъстяват и действието се превръща в нещо мрачно и дори плашещо. В реалност. Образите придобиват неочаквана дълбочина – бунтарката тинейджърка всъщност е ужасено от собствените си кошмари момиче, уж неумолимият и кръвожаден Ловец се бори да запази традициите, в които вярва – благородство, чест, достойнство. А събитията се заплитат със шеметна скорост, трудно е да устоиш на вихъра от приключения и битки. Но не е само това – човешки съдби се преплитат, раждат се приятелства, умират стари вражди, отварят се нови рани, бродят мъка и тъга. Сякаш всичко това се е случило вчера, а читателят го сънува отново и отново.
Прочетете я. И ми кажете дали сте изпитали същото.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3347
За този автор
