Не съм съвсем сигурен как се случи тъй, че се зарових в онзи рафт на библиотеката си, зает от доста поопърпаните – къде от времето, къде от препрочитанията – и понарисувани с флумастер и други пособия на детското изкуство книги от по-ранните ми читателски години. Със сигурност не беше за да я почистя от праха – таквизи неща не правя, щото нарушават достолепието и.
Тъй или иначе, неусетно – с незагубен през изминалите лета опит – пръстите ми се плъзнаха към гърбовете на две от най-любимите ми книжки – „Звездните приключения…“ и „До Райската планета и назад: Другите приключения на Нуми и Ники“, автор – изтъкнатият български фантаст Любен Дилов.
(приложена Корица Автентична, един брой)
Какво пък – рекох си – да не би нещо да ми пречи да се вдетиня отново за няколко часа? Никого няма да изненада толкоз, отговорих си, и внимателно отгърнах на глава Първа (а не на Втора, внимателно белязана с разкривен почерк „09.07.87“).
[i]Вместо увод – малко граматика. Ни тиква, ни круша, а дупката си е дупка…[/i]
В двора на едно съвсем обикновено единно училище се случва съдбоносно недоразумение. А що е то недоразумение? [i]“Думата е измислена за удобство и е много полезна. … Тя произлиза от старославянската дума „разум“, но двете представки отпреде и „не“ и „до“ ясно показват, че НЕ е ДО РАЗУМА работата. В нея се съдържа още съставката „мение“, което пък издава, че понякога е нужно и специално умение, да не разбереш какво са ти казали, та да можеш после с невинна мутричка да речеш: „Извинявай, стана недоразумение!“.[/i]
А що се отнася до първата среща на землянина с представител на чужда цивилизация, и този землянин по стечение на обстоятелства носи името Николай Лудогорски, или (само за краткост, разбира се) Ники Лудото, нещата стават сериозни. И щури.
[i]- Човек трябва много да знае, та да може и много да вярва – каза Нуми.
– Ами! Обратното е – рече си Ники, докато се провираха в червата на загадъчния малогалоталотим. – Вярват тия, дето нищо не знаят.[/i]
Сега, четейки с други очи, а и на друг акъл, двете книги за Нуми и Ники далеч не ми се струват толкова детски. Но пък и от Любен Дилов винаги съм оставал с привкус на малко ирония, малко скептицизъм, малко сарказъм – все приятни, макар и леко лепкави за някои вкусове есенции. Защо точно тез имам предвид – ще оставя (за случая) на вашия прочит, тъй като иначе трябва да ви преразкажа цялото съдържание. А това – както и аз, и вие добре знаем – не е правилно. Ако ли пък ви домързи – просто се позабавлявайте – къде ми са детските книжки…
От мен толкоз. Приятно четене!
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3346
За този автор
