[b]Обещай ми (2007)[/b]
Емир Кустурица. Човекът, който превърна понятието „тъмен балкански субект“ в едва ли не културна модна тенденция в очите на хората, обитаващи така наречения Запад. Човекът, който успя да нарисува една самобитна картина на живота, който водим по нашите ширини, при това без да дели хубавото от лошото, грозното от красивото, пошлото от възвишеното. А го прави с размаха на гениален художник, но поднесено така, че дори неизкушените от изкуството не могат да не се влюбят във филмите му. Несъмнено, дори и телефонния указател да филмира, Кустурица ще успее да го направи по необичаен, интересен и неустоимо забавен начин.
Селска драма от малък калибър – единственият ученик в самотно отдалечено село е обречен да остане неук, след като комисия закрива местното училище. Момчето – по заръка на дядо си – поема към големия град, където неминуемо ще се сблъска със съблазните на цивилизацията, но може би ще намери нови приятели, а и току-виж го осенила любовта на живота му. Обратно на село пък се завихря любовен многоъгълник с криви страни и безобразно прави ъгли между учителката, министерския инспектор, дядото и случайно прелитащи субекти, често бъркани с ангели.
Кустурица наистина го може. Да вземе една простичка история, да забърка в нея разнородни герои, да преплете иначе несвързаните им съдби и да ги поведе със сватбарска музика към неизбежно щастлив край. Край, какъвто се полага на всички хубави приказки, било то за малки или за големи. Единственият проблем на филма е, че вече сме го гледали, и се казваше „Черна котка, бял котарак“. Същата схема, същото излъчване, подобно изглеждащи герои, позната история, дори привичният вече хумор не изненадва с нещо неочаквано. Това обаче не пречи на „Обещай ми“ да забавлява по онзи гъделичкащ душата начин, който ни кара да се чувстваме повече хора на излизане от киносалона.
За този автор
