Диво сафари 3D (2005)
„Диво сафари“ е втората триизмерна четиридесетминутка, дело на Бен Стасен, която достига до нас в сравнително кратък отрязък от време. „Прокълнатият замък“, който се появи по екраните преди малко повече от месец, не беше особено преживяване, макар че предлагаше едно или две по-любопитни неща. По-лошото е, че същото важи с пълна сила и за тази творба на белгиеца, като поводите за разочарование никак не са малко.
Наистина, като за кратка разходка из дива Африка, от филма не би трябвало да се очаква твърде много, и ако човек просто има желание да смени за половин час пейзажа, то „Диво сафари“ ще свърши работа. Операторската работа никак не е лоша, с някои добри попадения, близки кадри, но от друга страна не е пък и нещо толкова ново, предвид че подобни се заснемат от екипите на Дискавъри, Нешънъл Джиографик и пр. от десетилетия насам. А и за жалост, повече от това няма и какво особено позитивно да се каже за лентата.
Ако задълбаем малко повече под повърхностния слой, нещата вече не стоят добре. Дори и да не претендира за особено голяма документална стойност, „Диво сафари“ все пак може единствено да влезе в графата на научнопопулярните филми, а именно в тяхното множество се класира порядъчно ниско. Веднъж имаме фактологията, която няма как да не съпътства различните картини на екрана при този тип продукции – а в случая тя е не толкова постна като обем, но пък пределно тривиална и съставена от доста добре познати факти, които доста трудно ще погъделичкат нечие любопитство. Втори път, или може би по-скоро едновременно с това и като главен виновник за слабото представяне от популярна страна, е изборът на целите, така да ги нарека, сред местния животински свят, които се подвизават на екрана. Черният континент може да предложи без съмнение много екзотика, както като пейзажи, така и като представители на фауната, но сред тях да се спреш на лъвове, човекоподобни маймуни, слонове, гну или пък носорози и зебри е много меко казано банално – все пак това са животни, които и най-малките познават, а и за тях отдавна не е останало нещо неизказано или непоказано. Всъщност, щом перлата в обзора на дивия живот е гепард, сякаш още допълнителен коментар е излишен.
С всичко това все пак не искам да подчертая, че „Диво сафари“ едва ли не не се гледа – напротив, като при друга подобна лента е приятно да се потопиш за кратко в съвсем различна атмосфера или природа, ако предпочитате, от тази която ни заобикаля, и като кинозаместител на разходка в парка е задоволителен. Но пък не представлява и абсолютно нищо повече.
За този автор
