Втората част на „Приказки от Ейнарин” започва точно оттам, където ни остави авторката в предишния роман – Ришад, Ливак и Шив се завръщат от презморското пътешествие в чуждоземните земи на елиетимите, но мистерията на етерната магия остава. На героите ще им се наложи да работят още веднъж заедно, тласкани от различни подбуди – един ще иска да напълни джобовете си със злато, друг – със знание, а трети – да оправдае очакванията и надеждите на покровителите си.
И ако инвазията от Ледените острови все още не е набрала пълна сила, то русокосите главорези не се свенят много-много и преследват и избиват притежатели на древните предмети, чиято единствена сила са сънищата за отминали времена.
В „Обетът на воина” Джулиет Маккена продължава да разкрива повече от мащабния свят, който е населила с различни народи. Тук ще се срещнем с обитателите на Архипелага, ненавиждащи и осъждащи родените с магическа искра на неописуеми мъчения, въпреки че тайнствените знания за елементите неоспоримо съществуват. Друг важен момент в романа е изместването на първото лице от Ливак към Ришад, като така се разнообразяваме и като читатели имаме по-добра възможност да се запознаем с друг от персонажите „в дълбочина”.
Воинът, заклел се във вярност на един от тормалинските благородници, ще трябва да забрави клетвата си и да съсредоточи усилията си в оцеляване на Архилепага, където по странно стечение на обстоятелствата се озовава без приятели, заобиколен от безразличните или, по-лошо – завистливи съпруги на един от вождовете. Ако роб може да разследва култ към фалшива богиня и спечели подкрепа, то това е Ришад. Ако роб се сблъска с неочакван съперник и може да го победи, то това отново е Ришад.
Тази част от „Историите” бележи голямо развитие за Джулиет Маккена, която за втори път се е справила задоволително със задачата си, но тук насилието е намалено до минимум и е заместено от редица подробности, които задълбочават сюжета и превръщат романа в приятно и занимателно фентъзи предложение. Меч, съдържащ душата на благородник, колония, уж изоставена преди стотици години, както и наситени с действие и магии битки – това е „Обетът на война”.
Смятам, че вече разкрих голяма част от сюжета, който определено си заслужава с обратите и умело поднесената и преплитаща се история на две отдалечени едно от друго поколения. Освен това, намирам и „Обетът на воина” още по-добра от предишната книга. Смесването на измислени народи и култури е все така интригуващо, а картата на Ейнарин е все още далеч от изследвана.
Не останах разочарован и с удоволствие ще прочета и останалите части от „Приказки от Ейнарин”. Да се надяваме, че някога и тази поредица ще бъде издадена напълно на български.
За този автор
