С тази игра ще ви върна в далечната 1997 година, но и в неостаряващия свят на „Боен чук 40000“. През четиридесетото хилядолетие, човешката Империя се е пръснала на множество планети и е най-многобройната цивилизация в известния Космос. Генетично променени бойци – Космическите пехотинци (Space marines), оформят гръбнака на войската, могъщи танкове и артилерии бълват огън и жупел върху всеки противник, а вакуумът се кръстосва от гигантски кораби. Както можете да се досетите, човечеството далеч не е самотно; напротив – води постоянна борба с други галактически раси и организации. Макар че Warhammer Epic 40 000: Final Liberation е предвидена да съдържа няколко „кодеци“ на различни раси, във финалните версии са реализирани само две: Империята и Космическите орки.
И тук трябва да вметна важна подробност за този свят – колкото и в бъдещето да се развива действието, и колкото и технологията да е напреднала, за хората и останалите създания религията остава неделима част от ежедневието и войната. Лазерни пушки и пистолети не влизат в битка преди да са благословени от полевите свещеници; танковете са на равни начала със смелостта, честта и силната воля за генералите и комисарите. От друга страна, орките на бъдещето несъмнено носят със себе си частица хумор, приятно внесен в инак жестоката им порода. Техните съоръжения са боядисани с ярки цветове, приличат на играчки (огромни, смъртоносни играчки), големите им гаранти (еквивалент на титаните) се движат със смешни и вдървени движения, и т.н.
Настоящата игра е създадена от Holistic Design и действието се развива на неголяма, прашна планета, наречена Волистад. Някога собственост на човеците, по-късно тя е превзета от оркския военен водач Скрол. Ето защо, Империята изпраща свой комисар, със задачата да обедини остатъците от нейните войски и да освободи планетата. Простичката история се развива върху няколко различаващи се един от друг континента (със зелени поля, урбанизиран и индустриален, пустинен и добивен) и малки островчета. Всеки един от тях е изпълнен с минало, специфични терени и възможности за реализация върху бойното поле. Кампанията е направена така, че едновременно се командват две или повече армии по картата. Те обикновено се намират на различни континенти и по този начин последователно се играят различни по тип и вид мисии, не омръзват, и в същото време всеки елемент от играта се експлоатира до край.
Всяка армия, независимо дали на Империята или на орките, е съставена от големи подразделения. Те са максимум четири, като всяко е ръководено от различен, уникален офицер. Тези личности, от своя страна, се появяват постепенно в кампанията, като обикновено водят със себе си свои единици. Така например, след победа в стара фабрика, се включва полковник, командващ „Железните господари“ – малобройна дивизия от едва четири танка, но пък какви…
От своя страна, всеки офицер може да дава заповеди на до четири групи. Тези единици се закупуват в пакет, чиято бройка зависи от рода войска – пехотите обикновено са по пет, танковете и артилериите – по три, титаните и въобще голямата техника включват само по една машина в група. Всички видове войски са разделени на „националности“ – Космически пехотинци, местни бунтовници, Имперски войски, бойци от Катачан и други. Съответните офицери могат да водят само определени националности или комбинации от такива. Отделно от това, има и ограничение към класа на войските и други подробности. Като цяло, изглежда сложно, и всъщност е точно така. За щастие, офицерите са няколко дузини, така че избор и свобода има.
Единиците са многобройни. Това е и един от най-съществените плюсове на играта. Хората, общо от различните националности, достигат до шестнадесет вида пехота, двадесетина варианта на танкове, артилерия и бронетранспортьори, три вида титани – гигантски военни машини, ходещи на два крака и снабдени с безчет видове оръдия, както и три вида въздушни единици. Орките разполагат с десетина вида пехота, също двадесетина разновидности на наземни машини и цели четири гаранта. За сметка на това, имат само един вид летяща машина. Грубо това са седемдесет типа войскови части, което е доста внушително.
Във вселената на Бойния чук и четиридесетото хилядолетие, войната се води така: пехотата, като най-евтина и съответно заменима, се използва слабо, основно за превземане на тактически цели, като различни сгради. Освен това, охранява техниката – на кой му пука за размазаният мозък по бронята на танка, щом самата броня е здрава? Все пак, работата на пехотата е да умира, а на машините – да убиват. Допълнително, пехотинците прочистват труднопроходими местности.
Бойната техника, по правило, има най-силна и стабилна броня в предната си част. Затова с тях основно се настъпва и функцията и в играта е основна. Танковете впечатляват със скорост и издръжливост, артилерията – с далекобойност и висока бронепробивност, множество специфични машини изпълняват тесни функции. Такива са „адските хрътки“, снабдени с мощни огнепръскачки, „обсадните танкове“ – за превземане на трудни и заздравени позиции, и други. Империята използва и няколко интересни модели големи танкове. Такива са прочутите „Baneblade“, „Меч от сенките“, „Пясъчен чук“ и пр., който изглеждат широки поне десетина-двадесет метра и още по-дълги. Разбира се, такива машини са изцяло в сферата на научната фантастика, но за това пък изглеждат страхотно.
Други подобни приспособления, могъщите титани и гаранти, са съвсем в стила на Warhammer 40k, и ако присъстват другаде, обикновено са заети като идея. Машините се извисяват на стотина, че и повече метра над бойното поле и когато се движат наподобяват земетресение. Те са снабдени с енергийни щитове, нуждаят се от множество точни попадения, които да преминат през бронята, за да бъдат тези машини повалени. В играта са представено доста забавно и подробно, със значение на прегряването, поражения върху централната система и системата за движение – т.е., титан е възможно да бъде обездвижен чрез правилни попадения, но да е способен да продължи да стреля.
Тактическите карти са достатъчно разнообразни за една продължителна и занимателна игра. Макар че урбанизираните са повече от останалите, не липсват и множество „открити“ карти – космически док, склад за машини, рафинерии и добивни комплекси насред пустинята, и т.н. Всеки един тип карта предлага различно преживяване и решение на тактическата задача. Всяка една отговаря на съответна територия от стратегическата карта, която пък, от своя страна, всеки ход носи определено количество точки за поправяне и закупуване на войски, както и наемане на офицери.
Final Liberation се различава от колекционерската игра с миниатюри най-сериозно с това, че битките са доста по-големи – „epic“-а в заглавието идва точно от там. Играе се с армии, закупени с доста точки (в битки, не свързани с кампанията могат да участват до четири страни, всяка с от 500 до 8000 точки), водят се продължителни сражения, зависят съдбините на няколко националности.
Плюсовете и минусите, обобщени са следните:
+ доста лека игра
+ огромно разнообразие от войски, офицери и терени
+ интересни и добре направени филмчета
+ атмосферата на Warhammer 40 000
– действието става малко мудно в последните етапи на играта
– липсва нормална трудност на играта – има „много лесна“, „лесна“ и „невъзможна“
– старичка е
И така, завършвам този материал с линк към един руски сайт, където можете да откриете играта преправена за съвременен софтуер, но за съжаление без филмчетата: http://www.old-games.ru/game/382.html . Тях обаче можете да намерите лесно в най-популярната мрежа за размяна на филмов материал, YouTube.
За този автор
