[b]Покана за вечеря (2007)[/b]
Френско кино… Дори и да пристигне с година закъснение, пак е събитие, което те кара доволно да потриваш ръце. Все пак е някакво разнообразие в постната хамбургерова диета от филми, които обичайно сервират в Мак’Холивуд. В случая става дума за комедия, която дори се опитва да търси смисъл и да бъде саркастична спрямо известни язви на обществото (не нашето, френското). Всъщност, забравете последното и се пригответе за умерена (но винаги здравословна!) порция смях.
На какво ли не е готов човек, само и само да получи желаното назначение, особено ако отдавна е преминал четиридесетте и вече трета година е безработен… Скок с бънджи, психо-, антропоморфен и графологичен анализ са само част от тестовете, които кандидатът трябва да премине, преди да получи благосклонното одобрение на всесилния шеф „Човешки ресурси“ (HR по новому му казват). Но това не е всичко, защото следва финалното изпитание – да поканиш бъдещия си шеф на вечеря вкъщи. Какво толкова – само една вечеря; но нещата не са толкова прости, особено ако готварските способности на жената ти могат да причинят гибелта на половин казарма, а в хола току-що се е появил теч…
Без да има запомнящи се хитроумни лафчета (което напоследък стана като че ли задължително за всяка средностатистическа холивудска комедия), „Покана за вечеря“ е просто смешен, по начина, по който един приятен виц те разсмива, ако е излязъл от устата на умел разказвач. Тайната – може би – е във внимателната дозировка на отделните подправки, за да се получи ястие с тръпчив вкус – щипка хумор тук, добре измислена сцена там, гарнирана с добро актьорско присъствие. Във филма няма моменти, които да ви накарат да се задъхвате от смях или пък да изпадате в истеричен кикот, разсипвайки пуканките си върху съседа, но пък гарантирано усмивката ще грее на лицето ви от началото, та чак до финалните надписи.
За този автор
