Виното е… наше

Отварям последната бутилка бира и си мисля за… вино. Не, не ме разбирайте погрешно, нямам никакво намерение да пия вино след бирата, но ми щукна в главата един въпрос: колко ли българи познават традиционните нашенски вина? Ама за баш нашенските говоря. Точно това е отговорът – малко.

Виното, както е известно, се прави от грозде. На всички са ни познати сортове като ризлинг, мускат отонел, мерло, каберне совиньон, алиготе, совиньон блан, шардоне… но не те ме занимават в момента, четейки по ICQ как един приятел пийва винце и мислейки си за студа навън. Вълнува ме широката мелнишка и произхождащото от нея тежко мелнишко вино.

Тук някъде в главата ми нахлуват едни приятни спомени за тежки кани вино… но да минем по същество. Сортът се отглежда в Сандански, Мелник, Петрич, Марикостиново, или иначе казано – югозападна България и, макар че се предлага и Хасковски вариант, смятам че истината за мелнишкото вино можеш да намериш само в Мелник и околностите, като моите спомени са именно от Марикостиново. Вкусът на младите вина е плътен, леко тръпчив, а ароматът – богат и силен, докато старите вина имат омекотен вкус и се долавя изключително богата и неописуема гама от аромати. Изобщо тежко вино за богата трапеза с добри мезета и добри приятели.

Интересно е да се отбележи, че широка мелнишка е възстановен сорт. Оригиналният, който е виреел по нашите земи, е унищожен от заболявания, които не са били характерни за България преди да бъдат „внесени” от Франция.

Следващото типично за България и любимо на моя милост вино е маврудът. Приготвя се от едноименното грозде, което се отглежда в района на Пазарджик и Стара Загора. Виното е с наситен цвят, богат аромат и плътен, но мек, запомящ се със своята уникалност вкус.

Гъмзата е друг, макар и не толкова типично български сорт, но доста разпространен в северна България. Виното от този сорт има не толкова плътен цвят, но пък е с приятен аромат и лек вкус. Перфектен избор за чаша вино вечер.

За памида честно казано не мога да говоря, поради простата причина, че – срам не срам – не съм пил никога памид. Навремето това е била много разпространена из България лоза, но в момента доколкото ми е известно почти не се отглежда. Виното е доста сухо, не много ароматно и леко киселее.

Друг сорт вино, от който с учудване разбрах, че съм пил, макар и купражирано с димят, е романщицата. Отглежда се под Балкана, в Старозагорско, Сливенско и Ямболско, и най-известното му приложение е вече споменатата комбинация с димят при белите Евксиноградски вина.

Керацуда е друг разпространен в Югозападна България винен сорт. Използва се за приготвяне на бели сухи вина, които се отличават с интензивен аромат и свеж, лек, и същевременно леко пикантен вкус. Виното е с плътен жълт цвят. Като цяло – любопитно и добро за летните жеги вино.

Димятът е друг местен винен сорт грозде. Разпространен е основно по Черноморието, в Шуменският и Старозагорският регион. От него се получават бели трапезни вина, но основното му достойнство е като качествен материал за конячен дестилат. Цветът на виното от димят е чист и ярък, ароматът – наситен и плодов.

И въпреки всичките тези уникални сортове, продължаваме да рекламираме и изнасяме масовите вина, които се произвеждат по цял свят, вместо да наблегнем на българските вина за ценители. Можем много да си говорим за сбърканата политика на винопроизводителите, които не гледат в бъдеще да влязат във високия ценови клас на световната винена сцена, а целят ниски цени и огромни продажби на лошо вино… където може. Неслучайно старозагорският мавруд на изба "Тодороф" е единственото класирано в 100-те най-добри вина в света. Заради своята уникалност. Но тези разговори са подходящи в компания на чаша вино и с хубаво мезе край камината, а засега от мен… наздраве.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6034

За този автор

Иван Ж. Атанасов

See author's posts