Апокалиптичният Мел Гибсън

Строен мъж с непокорен къдрав перчем, властна брадичка и светли очи – нима не е това мечтата на всяка жена? О, да, забравих – и налудничав поглед. Ама много налудничав, дотолкова, че най-запомнящите му се роли са на Лудия Макс, на не по-малко ненормалното ченге Ригс и на дивак с боядисано в синьо лице, който си показва задника на англичаните. После дойдоха умопомрачителните Знаци, Следи или както там го преведоха. Филм, след който оставаш пред екрана още поне половин час на бушуващи размисли, противоречиви, неуловими мисли. И един вечен въпрос: “Защо по дяволите догледах това нещо?”. Но Мел не се задоволи с това. Той смело се впусна във водовъртежа на кино-бизнеса на всички нива, до които може да се докопа. Продуцент, режисьор, гласът на някоя анимирана гадинка. Страстите Христови, ако да не се превърнаха в зрителска страст, то поне успяха да разбунят духовете. Дотук поне си направих един извод – от този човек може да се очаква всичко.

Стигнахме и до предмета на това словоизлияние. Доколкото Мел Гибсън е една необятна и твърде скучна тема, не съм си и помислял да се съсредоточавам върху него. Причината изобщо да го споменавам е последното му творческо изригване в лицето на Апокалипто, филм, който имаше потенциала да стане явление в киното. А дали ще стане, само времето може да покаже. Според мен – уви не, но за това по-късно.

Нека кажем няколко думи за новаторството. Поне за мен този филм е уникален като замисъл. За първи път в съвременното кино попадам на представяне на коренни жители на Америка извън контекста на избиването им от белите заселници, което без съмнение е подход, заслужаващ адмирации. И все пак, империята на маите и нейният залез, това не звучи ли като оправдание, Мел? Нима тези толкова непознати за нас цивилизации са се самоунищожили, а белите просто са заели зейналата дупка.?

Новаторският подход поставя и отговорна задача. От този филм аз очаквах да е едно въведение в тази нова среда, което уви рефлектира в лавина от нова информация. Цялата сюжетна линия е дотолкова претрупана със злободневни факти, че на моменти вниманието се отклонява от нея. Лично аз не съм запознат с известното за тази цивилизация, но имам натрапчивото усещане, че тук леко се бъркат маи и ацтеки.

Безспорно интересно решение е целият филм да е на езика на маите, както и всички актьори да са с индиански произход. Да, това придава автентичност на атмосферата, но дали не е излишно усложнение за средно-статистическия зрител? Получава се привкус на документалност, при това без да претендира за историческа достоверност. А това може да се превърне в смъртоносен капан за успешното пласиране на продукция, претендираща за комерсиалност.

Създаването на сюжетната линия също е сложен проблем в спомената нова среда. Трябва ни нещо, което да удовлетворява ежедневието на тази древна култура, което да е достатъчно занимателно и да измъкне действието от научно-популярността. Уви, това което виждам е клише до клише. Зад лъскавата опаковка от мистичност и богатство на атмосферата прозират изконните западняшки ценности и банални случки. Порочността на властимащите, бунтът на малкия човек, любовта и себеотдаването, опазването на околната среда, екшън сцени и толкова символика, че чак можеш да пропуснеш едно-две неща. Ако не бяха хуморът (който също е оплетен в символизъм) и натурализмът, този филм щеше да е поредната лъскава боза.

Е, някой беше казал, че неуспелите поети стават критици. Аз нямам претенции да съм нито едно от двете, а се опитвам единствено да споделям собствени впечатления. Ще си позволя да ви препоръчам да гледате Апокалипто, защото е наистина един добър филм и е глътка свеж въздух за изстрадалите киномани. Макар това да звучи ненормално на фона на изписаната страница негативни нападки, то е реалното ми мнение. Може би единствено очакванията и представата за подобен филм бяха много различни от готовия продукт. А що се отнася до Мел Гибсън, поклон пред стремежа му да разширява професионалната си реализация, но на негово място бих предпочел да си остана легендарен актьор.


За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=5945

За този автор

Author: Любен Загорчев - LifeJoker

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *