Ако има едно правилно нещо около включването на „Цар Лъв“ в тоталния шарж на бродуейството, наречен „Забраненият Бродуей“ (Forbidden Broadway), то това е, че след като си издал на екран една забележителна продукция, е някак пошло да се опитваш да я пренесеш на сцена. Това в общия случай е вярно, само че тук художествената стойност на мюзикъла надминава значително тази на анимационния филм. А защо си заслужава предстои да видим.
Кой нормален човек би отишъл да гледа възрастни хора, натруфени като представители на африканската фауна, да врякат песни с текстове насочени към детско-юношеската аудитория? Никой, естествено. Ако беше вярно. Костюмите далеч не наподобяват анимационните герои и включват стилизирани в африкански стил маски и костюми. Тоест на чисто визуално ниво нещата стоят по коренно различен начин. Което е най-малкото.
Музиката на Елтън Джон и Тим Райс, на свой ред, освен че обра не една и две награди покрай кино-лентата, е пренесена и обработена допълнително, за да добие един по-традиционно африкански звук. И макар че текстовете реално не са изменени, звучи значително по на място. Добавени са няколко допълнителни сцени, които всъщност дори вдъхновяват по-късно сценаристите на Дисни за втората част на филма. И именно в тази си част мюзикълът вече не звучи детски, като комбинацията от оригиналното жизнерадостно звучене, пренесено на театрална сцена с елемент на сериозност, и допълненията около първоначалния сценарий, го превръщат в нещо изцяло ново и доволно забележително.
Песни като „Shadowland“ или „Endless Night“ доразвиват историята на чисто емоционално ниво, а краят на „The Madness of King Scar“ например обяснява защо аджеба Нала бяга и изоставя прайда. Нещо, което във филма винаги е стояло като кръпка и е предизвиквало не един или два въпроса. Като сме на темата, цялата тази последна част включва доста неподходящи за най-младата аудитория сексуални намеци, които обаче правят спектакъла доста по-смислен и пълноценен. Началото на същото изпълнение пък включва доста специфичен и определено неразбираем за децата хумор, а и като цяло повечето допълнения следват подобна логика.
И макар и да остава някак детски, мюзикълът „Цар Лъв“ е по-скоро творба за онези, които искат да намерят детето в себе си по интелектуалната пътечка. Също така е продукция за запленените от африканската култура, особено покрай цялостната обработка, дело на Лебо М, която пресъздава доста успешно силно специфичната атмосфера и дух на черния континент, чрез оригиналните аранжименти, както и допълнително включените абсолютно традиционни африкански песни.
За този автор
