[b]Transformers (2007)[/b]
Знаете ли кога един филм по комикс или анимационно филмче (от онези не особено сериозните) ме дразни? Дразни ме, когато интерпретаторите-автори на лентата са решили, че игралното кино изисква драматизъм. Вземете например „Спайдърмен” – забавни комикси, забавна анимацийка, обаче на големия екран излязоха три части, които могат лесно да се характеризират с „Гола вóда и стъпки по потника”. Просто защото сюжетът изобщо не предполага сцени от вида Спайди-поничка* реве, Спайди-поничка и неговите душевни терзания и т.н.
Слава Богу, горното не важи за „Трансформъри”. Създателите на този филм са се досетили, че могат да направят фантастичен екшън с комедийни елементи, който забавлява зрителя с динамично развиващата се история, прекрасните специални ефекти и забавните лафове. Защото в такъв тип филм човек търси точно това. Номинацията за Оскар за визуални ефекти говори достатъчно за това, дали наистина нивото на специалните ефекти е добро, така че ще премина директно към екшъна и лафовете.
Екшън сцените са много и разнообразни. Имаме екшън в стил „Бързи и яростни“, имаме и военен екшън. Че даже и специалните служби в преследване не са пропуснати. Сцените се редят една след друга и въпреки че стиловете са различни, авторите са споили сцените доста добре и човек далеч не остава с чувството, че щрака между каналите. Даже напротив – лентата си има вътрешна логика и човек я следи с интерес до самия край. Който е леко изненадващ.
Визията на извънземните трансформиращи се роботи е стилна, като само ангелът-пазител Бъмбълби вади малко глупаво изглеждащо лице, ала Искрен Пецов (който иначе си е страхотен човек, както и Камарото е страхотна кола и добър пазител за младия Уитуики).
Комедийният елемент също е на високо ниво. Толкова много запомнящи се скечове и лафове в един филм не бях виждал от златната епоха на екшън-комедиите. Не че и в момента ги няма, просто липсва тази свежест и 100% чиста забава. Дали защото все повече и повече Холивуд се опитва да прави сериозно кино, дори тогава, когато това е неудачно, или по друга причина – не мога да кажа.
И въпреки че започнах да гледам „Трансформъри” с предубеждение и очакване за мазохистична наслада от коментирането на поредната тъпотия, която съм изгледал, след 144 минути осъзнах, че бележникът, в който смятах да си водя записки, че да мога да го разчленя кадър по кадър, стои празен, а на мен ми се иска още и още зрелище.
–
* Тук искам да отбележа, че поничката е най-близкият по визия неодушевен предмет до лицето на Тоби Макгуайър, когато играе драматичен момент.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198328#198328
За този автор
