Младата Виктория (2009)
С подобно заглавие, поредната британска историческа екранизация по-скоро обещава костюмна романтика, и то въпреки факта, че кралица Виктория е възможно най-далеч от случайна личност от не чак толкова далечното минало, известна в доста определено амплоа и дала името си на цяла епоха от съществуването на своята страна. И може би именно в този ред на мисли, „Младата Виктория“ се оказва доста приятна изненада. Наистина, романтичната жилка не е несъществена, с основен фокус продължителния и доста своеобразен флирт между бъдещата императрица и белгийския принц Алберт, но същата се оказва доста интелигентно вплетена в паяжината от политически интриги, съпътстващи възкачването и на трона и първите години от нейното управление, така че фактически лентата да бъде любопитна и като исторически филм, привличайки поне до известна степен не само с пищните одеяния и красивите паркове на Англия.
А положението на Албиона през онези години наистина е малко особено. Племенница на вече доста възрастния Уилям IV, самата Виктория е единствен директен наследник на британската корона, но пък невръстната и възраст я поставя в центъра на сложна игра на влияние, и то с голямо количество заинтересовани страни. От една страна нейната майка, Дукесата на Кент, и нейния съветник Джон Конрой, целящи регентство, от друга – белгийския крал Леополд, стремящ се да затвърди позицията на Сакс-Кобург-Готите в Европа, а в частност стабилитета на собствения си трон, от трета – самия Уилям, намиращ се в далеч не дружелюбни отношения с местните си роднини. Като, естествено, картината се допълва и от двете водещи политически партии, торите и вигите, търсещи да извлекат максимална полза от благоразположението на новия монарх. А именно последното, всъщност, успява да доведе дори до парламентарна криза в първите години от владичеството на Виктория, благодарение на машинациите на ловкия премиер-министър и близък неин съветник, лорд Мелбърн.
Практически, между тези основни моменти, събрани в едва десетилетие, съумява да балансира и „Младата Виктория“, което определено заслужава адмирации, макар че – неизбежно – го прави за сметка на известна детайлност и на места дълбочината осезаемо отсъства, а отделни епизоди са може би малко по-схематични от необходимото. Не могат да не се отбележат и някои исторически неточности, като може би най-ярко е раняването на Алберт при опита за покушение срещу кралицата – нещо, което не се е случвало, но очевидно е добавено с цел подчертаване на отношенията между двамата и като цяло може да бъде пренебрегнато, както всъщност и останалите подобни моменти. По-важното е, че нито едното, нито другото разваля прекомерно иначе приятното впечатление от филма, пък и в крайна сметка, за да бъде изцяло акуратно и подробно, действието сигурно би заело две или трисерийна продукция.
Едва ли се налага изрично да се споменава пищността на продукцията, по-скоро заслужава да се отбележи добрата кинематография, съчетана с добре подбран актьорски състав, при това представящ се цялостно на доста високо ниво – като, естествено, овациите основно отиват при Емили Блънт (Виктория), Рупърт Френд (Алберт) и Пол Бетани (Мелбърн) в основните роли. И като цяло, ако харесвате исторически филми, британската продукция има достатъчно какво да ви предложи, и едва ли бихте съжалявали, ако и отделите два часа свободно време.
За този автор
