[b]Tardy Brothers – Bloodline[/b]
Candlelight Records, 2009
Line-up:
John Tardy – vocals
Jerry Tidwell – guitar
Ralph Santolla – guitar
Scott Johnson – guitar
John Li – guitar
Donald Tardy – drums
Tracklist:
1. Bring You Down; 2. Bloodline; 3. Im Alive; 4. Deep Down; 5. Wired; 6. Fates Call; 7. Eternal Lies; 8. Screan Descendent; 9. Fade Away
Всички обичат Obituary. Добре де, не съвсем всички, но голям кръг от почитателите на екстремната музика – определено. При което положение имената на Джон и Доналд Тарди далеч не са безизвестни. И става любопитно какво се случва със страничния им проект – Tardy Brothers.
Като за начало можем да кажем, че издадоха албум, наречен „Bloodline”. Човек обаче няма как да не потрепери от мисълта какво може да се е родило в главата на двамата братя – сълзлив поп, лек рок? Е, за разлика от някои други подобни отделени от основната банда занимания, тук подобни екстремуми в кривата на стиловото определение няма. Всичко си остава здрав, типичен за бандите от Флорида дет метъл. От най-висша проба.
Макар че звучат малко по-типично и малко по-малко уникално от Obituary, братята Тарди изобщо не са за изхвърляне. Но в крайна сметка, ако ги имаше и онези разпознаваеми дуум елементи, тогава нямаше да има и смисъл от отделен проект, така че различията бяха очаквани. За сметка на това, обаче, четиримата китаристи – Ралф Сантола, Джон Ло, Скот Джонсън и Джери Тидуел правят истинска лудница. При толкоз много майстори на шестте струни е съвсем естествено, че здравите рифове и щурите сола са повече от основен елемент на албума, и се превръщат дори във водещ. При това всички те се отличават с изпипаност и прецизност, качество и умение надничат зад всяка нота. Какво му трябва повече на човек?
В крайна сметка всички харесват добрите сола, здравата жица, но само на тях албум – трудно. Така че може би една доза разнообразие не би се отразила зле. И воала – ето я и нея. „Fade Away” – страшно мелодична, особено запомняща се бавнотемпова песен. А преди това – почти пауър звучене на китарите и барабаните, гарнирано обаче не с възвишения вокал, а с рева на Джон. Неочаквано добра комбинация. А при всичките китари, няма как да се мине без малко леко странния, кратичък, безкрайно мелодичен инстументал с подходящото име „Weird”.
Така че от откриващата „Bring You Down”, която дава перфектният тласък на албума, та чак до края ви очаква един разнообразен, страхотен дори с традиционността си на места албум, който всеки любител на изпипаната китарна работа без доза колебание ще хареса. Именно там обаче е и слабостта на албума – на едно или две места, където китарата проявява слабост, песента страда. Но да оставим настрана недостатъците, които са достатъчно малко и пренебрежимо дребни и да се насладим на това, което Тарди са успели за изкарат. Защото е действително много, много добро.
За този автор
