– Седни удобно на стола. Добре ли се настани? Хайде сега прочети тази статия.
– Наистина ли ще имам халюцинации?
– Да разбира се. Това е един коктейл, забъркан от един истински майстор. В него има много добри идеи, невероятен хумор, качествена ирония и … още нещо.
– Ами да започваме тогава.
Робърт Шекли е роден в Ню Йорк на 16.07.1928, там са минали детските му години. Представете си едно хлапе, което… Честно да си кажа и аз не знам какво; единственото, което знам е, че Шекли като дете е чел искейпистка (сериозно ли така се пише на български) литература, ама това не ми го е казвал той.
Военната му служба е в Корея между 46-а и 48-а година, след което се завръща в Ню Йорк, където започва да учи. 1951-ва година завършва университета в Ню Йорк като бакалавър на изкуствата и още същата година продава пръвия си разказ. Е, това предопределя неговата „да я наречем съдба“.
Какво още мога да ви разкажа за Разказвача? Задайте правилния въпрос, иначе не се сещам как да продължа. Но ако вие знаете въпроса, то значи знаете и по-голямата част от отговора… Ще пробвам със суха статистика тогава:
По време на 50-те и 60-те Шекли е доста продуктивен. Той пише, пише, пише, а хората четат, четат, четат… В началото пише основно разкази, но после се насочва и към романите. Първата си награда Хюго получава още 1959-та за „Корпорация Безсмъртие“, следва Небюла през 1965-та за разказа „Няма ли да си поговорим малко?“. След 70-та започва да печели масово Локуси и вече си ги има към 5-6 (какво ли ги прави толкова много?). Ех; от тази суха статистика се ожаднява.
– Обичам бира. Какво ли ако Шекли беше бира? Щипе езика с тънък хумор, гъделичка небцето с добродушна ирония и оставя в устата освежаващия дъх на искрен смях. Определено не е българско пиво това (нашенското е все тежко, горчиво и от него боли глава), ароматния му дъх не можеш да забравиш, ако веднъж си го опитал. И няма да ти попречат нито нескопосаното бутилиране от родни компании, нито грозните етикети или пък прашните бутилки. Шекли може да се приема в неограничени количества, стига да не ви заболи корема от смях докато го изпиете до последната страница.
– В България Шекли е по-популярен с разказите си, защото от 20-те му романа (или ако спазваме аналогията – бъчонки бира) на български са излизали едва 4-5, докато още библиотека „Галактика“ зарадва читателите със сборника „Недокоснати от човешки ръце“, а в по-ново време на бял свят се появиха 5 каси с негови разкази.
– Във всеки един разказ Шекли сътворява нови и нови светове. Всяка бира те замайва с различен вкус и аромат. Тук тъмна бира с карамелена пяна, там вкусно светло пиво или пък пшенична мътилка. Той е като един продавач в магазин. Магазин не за бира, а за мечти. Творчеството му е живо и ярко и наистина искам да знам откъде черпи той своето вдъхновение; медитация или наркотици; музика или контакт с природата… Вероятно никога няма да узная, но предположенията ми клонят към второто. Не за друго, а заради последният му роман издаден в България – ако всичко останало е велико, то „Машината на Шехеразада“ е нещо, което или надхвърля с пъти моите възприятия или наистина не струва.
– Не помня дали споменахме думичката бира, но много може да се каже за различните реколти. И все пак предпочитам да споделя няколко думи за първия път, когато пробвах от омайващия алкохол – беше почти като писмо в бутилка, изплувала от мътните води, залели българския книжен пазар току след освобождението от държавно регулиране. Иде реч за „Билет за Транай“. Транай – мястото, където хората са открили вечното щастие, където за земляните се знае, че са нервни и вечно забързани. Транай – където политиците усещат народното недоволство мигом на собствения си гръб (или по-скоро им гръмва главата). Транай – където жените са вечно млади и хубави. Транай – където дори просяците са на държавна служба, а кражбите са уредени със закон. Транай – истинския рай. Но колко ще издържиш в рая?
– В рая ли? Ами не знам къде рая, но мисля, че за доста българи той е бил миналогодишния Булгакон и Еврокон в Пловдив. Робърт Шекли беше специален гост, а аз не можах да присъствам и ме е яд, яд!
– Е, аз пък в Пловдив бях, но Шекли не видях, предпочетох да пия бира в Градската градина, на не повече от 200 метра от Еврокона. Кощунство, ще кажете, но винаги съм смятал, че мястото на иконите е на стената, тоест на лавицата. Обожавам твореца, но сигурно щеше да ме натъжи да видя човека – един от последните динозаври на онова поколение фантасти, чието въображение надскочи дори и звездите.
– Е, това е, спирам да пиша, защото не обичам да натискам копчета.
– Правилно. Отиваме да пием бира.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2873
За този автор
