Въпроси: физик (субатомен)
Отговори: Вер
Какво е ролевата игра всъщност?
Най-общо казано, ролевата игра (РИ) – както подсказва и името й – е игра, в която всеки участник изпълнява собствена роля; или – с други думи – превъплъщава се в някакъв персонаж.
[b]Защо играем? Каква е целта?[/b]
Забавлението и приятното изкарване на времето (пък и в компания, дюшеш ;)). Аз лично винаги съм смятал РИ за един вид интелектуална игра. Все пак нейната основа е въображението на играчите и начинът, по който те осъществяват героите си в някаква ситуация. Тоя пасаж може да звучи изключително министерски, но ако целта на всяка игра е да развива някакви способности у участника, то тук става дума за фантазията и бързата мисъл. Конкретно, вътре в играта, цели може да има много – цели поставени от разказвача пред героите, от един герой пред друг, или пък цели, поставени от самите герои пред себе си – точно както е и в нормалния живот.
[b]Заедно ли играем с другите играчи или един против друг?[/b]
Всички играят заедно. Иначе файда никаква. Това, разбира се, съвсем не пречи всеки персонаж да има свои особености на характера, които да противоречат на другите герои – и в определени случаи да се противопоставят и помежду си. Все едно аз да съм фанатик, а другият – ченге. По принцип не си пречат, но в определен момент – ако на мен ми избият чивиите – той, ще не ще, трябва да ме арестува.
[b]В какъв свят играем?[/b]
Светът може да бъде абсолютно всякакъв – такъв, какъвто го пожелаят играчите. Издадени са вероятно хиляди описания на най-разнообразни светове – най-често фантастични, тъй като са по-интересни, позволяват да се правят неща, които иначе са ни невъзможни.
[b]Разбрах, че всичко се води от разказвач, каква е ролята му в играта?[/b]
Ролята на разказвача, както е модерно, може най-добре да се представи като "server". Неговата задача е да описва промените в ситуацията около играчите, в т.ч. реакциите на останалите персонажи (различни от тези на участниците), промените в околната среда и прочее. В допълнение, през ръцете му минават конкретните сметки в бойни ситуации.
[b]Излиза, че разказвачът управлява цялото приключение, не е ли твърде голяма властта му?[/b]
Всъщност, не. Зависи от хората. Целта на разказвача е не да управлява, а да служи, в крайна сметка – затова го и сравних със сървър. Властта му наистина е неограничена в буквалния смисъл – разказвачът може да интерпретира свободно както системата, така и света. Но целта му не е да я употребява под път и над път, а единствено когато е нужно, и то възможно най-незабележимо. Разликата между добрия разказвач и калпавия разказвач е като да сравниш Пиерлуиджи Колина с някой български съдия – правата им са еднакви, но употребата – диаметрално противоположна. Най-добрият съвет към един разказвач е да не се самозабравя, и да не забравя, че играе с всички останали, а не сам.
[b]Как си избираш/правиш играч? Как избираш качествата му, оръжията?[/b]
Всяка игра има свои правила за изграждане, респективно и всеки свят. Не можеш да стреляш с Маузер в Средновековието, например. Иначе, мисля че има два типа играчи – едните наблягат изрично на написаното в системата, с всичките и ограничения, докато другите интерпретират и се ограничават от самия свят. Аз лично съм привърженик на втората група – колкото и пространна да е една система, тя никога няма да може да обхване цялостно реалността (на игровия свят, имам предвид). А светът, не системата, по ми прилича на сърцевината на играта.
[b]Като изключим разказвача, равнопоставени ли са останалите играчи или това зависи от ролите им?[/b]
В рамките на шегата, пред Бога (разказвача) всички са равни. Хубаво е, ако играчите наистина са равни, защото в противен случай би се нажежила обстановката в самата група и играта отива по дяволите.. Героите, от своя страна, обаче, не могат да бъдат равни, а и не би трябвало. Всеки от тях е сам по себе си, макар и да са заедно. Както и да се сучат нещата, един инквизитор не може да бъде равен със сержант от армията. И това е в интерес на играта – всеки герой с различното си положение и различните си способности е по-добре приспособен за някоя ситуация. В тоя ред на мисли, още едно нещо, което не е хубаво да се допуска, са герои, способни при всякакво положение (в терминологията на РИ се нарича "powerplay"). Едно на ръка, че не е реалистично. По-големият проблем е, че подобен герой просто би потиснал останалите и би изпъквал винаги. В крайна сметка, ще убие удоволствието на останалите участници и групата просто ще се разпадне.
[b]Има ли много математика в РИ, използва ли се елемент на късмет (зарове и т.н.)?[/b]
Зависи. Може да се играе и без зарове, та дори и без особени правила (т.нар. "free-form"), стига играчите да могат да си го позволят – ако не се превземат, изхвърлят с уменията си, не пречат по този начин на разказвача и останалите играчи. Все пак, колкото по-неопитии са играчите, толкова по-внимателен контрол е нужен. Конкретно обемът на сметките зависи от самата система, а системите клонят към безброй. Има и по-свободни, има и такива с изчисления до десетата цифра след запетаята (образно казано).
[b]По какво РИ прилича/се различава от книги-игри, шах и т.н. игри?[/b]
Никога няма точен и ясен изход в края – при РИ вероятностите са безкрайни, защото имаш само хора.
[b]Може ли РИ да се играе и с компютър или засега хартията е незаменима?[/b]
Това е пространен спор. Има доста компютърни РИ. Но до момента компютъра не може да замени човека – т.е. изходите са краен брой. С други думи, настолното РИ не може да бъде заменено от компютърно по моему, колкото и труд да хвърлят програмистите. Пък и компютърните варианти винаги започват и свършват след определен период на игра. Докато приключението на маса винаги може да продължи отново ;")
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2255
За този автор
