Тази статия май се пада малко извинение към б(л)удната ми съвест, която от много, много време се опитва да се обади за Кърт Вонегът, но все не и се отваряше парашута.
![]("http://www.sivosten.com/gfx/broi12/wamp.jpg")
Може би защото да се изказвам за стария пръдльо и неговите кутии Пал Мал, или пък за дрезденските бомбардировки някак не бива. Камо ли пък да чета морал.
Един такъв автор е Вонегът – не подлежи (колкото и да го режат) на аутопсия, даже не се чете, ами се изживява – лично и секретно – понякога и под юргана.
Затова се хванах и за тая книга – да се върна към първия абзац. Извинявам се, че няма да пиша за Вонегът, въпреки че пиша за него.
"Без невинност" не е роман, новела, повест и въобще нищо, което влиза в зададена рамка. Води се нещо като сборник есета, макар че и за това не става – вътре има и лекции, и писма и какво ли още не. Оригиналното заглавие – "Wampeters, Foma & Granfalloons" комай е непреводимо, и няма нищо общо с българското. Издаден е в серия "Панорама", номер 174 – някъде, усреднено, между Такъри и Жорж Санд.
Нерядко съм изтъквал саркастичността на Хелър или Видал – даже писмено. Но цинизмът на Вонегът ми е малко отвъд възможностите. Всичко е само до възприятия. Всъщност има такова изкуство, позабравено в днешната литература – нарича се белетристика. Значи да пишеш за злободневни събития със злобарски наточено перо, и да не се пестиш. Да пишеш, каквото мислиш. И това "зло" в началото не винаги не си е на място, макар и всъщност да не става дума за злост, нито за злонамереност, а за обикновени човешки настървеност и хъс. Иначе Кърт Вонегът ще да е доста уравновесен и спокоен човек. Уверете се сами ;")
Преживейте Вонегът – това е един от пътищата към съзряването, накъдето и да водят те. Ако се отвратите – добре. Ако се влюбите – добре. Ако не реагирате – е, това вече не е на добре. Пък "Без невинност" е един добър старт.
Почти невинен.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2260
За този автор
