Мерлин, Артур и въобще героите на Артуриадата са едни от големите любимци на сценаристи и режисьори, като до ден днешен всеизвестният вълшебник се появява в над сто и петдесет заглавия, вариращи от конкретни адаптации през латиноамерикански сериали, та чак до „Старгейт“. Тоест, не е изненада поредният сериал с неговото име.
Този път обаче, британските създатели на „Мерлин“ са решили да подходят към старата история от малко по-необичайна перспектива, връщайки се още по времето на управлението на Утер Пендрагон, когато Артур е още принц, и спекулирайки с идеята как би се развила историята между двамата, ако срещата им бе в толкова ранен момент и още в юношеските години. Като, в интерес на истината, трябва да се отбележи, че поредицата не е кой знае колко акуратна дори към най-разпространените варианти на легендата за Артур, а исторически – още по-малко – поне домати в Камелот със сигурност не е имало.
За сметка на това се е получило малко повърхностно, но доста забавно фентъзи, и ако някога са ви допадали серии тип меч и магия, ала-„Херкулес“ например, то с „Мерлин“ няма как да не прекарате приятни мигове. В дъното на сюжета всъщност се намира борбата на живот и смърт, която крал Утер води срещу чародейството във всичките му форми и разцветки от повече от две десетилетия – което, от своя страна, никак не му остава длъжно, и престолнината му постоянно се намира под някаква заплаха. В още по-неудобна ситуация пък се намира младият Мерлин – магьосник със завиден, макар и нешлифован талант, който обаче трябва да пази в най-дълбока тайна. А междувременно, все пак трябва някак да влезе и под кожата на твърдоглавия Артур, просто защото това е предначертаната му съдба.
Като стана дума, че сериалът не е кой знае колко акуратен към събитията в Артуриадата, това все пак не е напълно вярно – „Мерлин“ прави известни, било то и по-далечни референции към легендите, сякаш следва отдалеч предисторията на събитията. Което всъщност звучи доста логично, а и попаденията като цяло са удачни – особено при Ланселот, но също и при Мордред, Моргана, Екскалибур. При все това, героите до известна степен са нагодени към местното действие, и ако сте по-запалени почитатели на цикъла, на места може да останете леко изненадани. Самият Артур, като вироглав и буен момък, е доста удачен, но на мъдрия Мерлин по-скоро би отивало малкия Мърльо – поне като симпатичен и прелюбопитен, но леко загубен тийнейджър. По-особено е положението със стария Пендрагон, представен както обикновено като доста солиден владетел, стига обаче да не става дума за магия, когато загубва всякакъв усет за разумно поведение – доколкото в разпространените предания се възползва доста охотно от помощта именно на самия Мерлин, епизод от тях тук доста изменен. Моргана, на свой ред, е негова настойница, а златокосата Гуинивир – всъщност с леко негроидни черти – нейна прислужница и ковашка щерка. Допълнително се появяват персонажи като дворцовия лечител и ментор на Мерлин – Гай – и Великия Дракон, държан в плен в подземията на Камелот, и като всеки уважаващ себе си люспест говорещ изцяло в загадъчни метафори.
От друга страна погледнато, разбира се, генезисът на легендите за Артур през вековете е толкова сложен, че и този вариант може да мине за съвсем приемлив, а и в контекста на поредицата върши чудесна работа. Исторически вече, оформлението по никакъв начин не приляга на VIII-IX век, когато хипотетично е живял легендарният британски управник, анахронизмите не са един или два, но пък от гледна точка чисто екранния изглед е повече от добро, а ефектите са предостатъчно пипнати.
Добри думи заслужава и актьорското изпълнение, при все че филмът не предполага някакви кой знае колко виртуозни изпълнения. Както Колин Морган (Мерлин), така и Брадли Джеймс (Артур) и Ейнджъл Колби (Гуинивир) са доста симпатични актьори, а ирландската хубавелка Кейти МакГрат (Моргана) си е направо наслада за окото, ако не нещо друго. По-старата гвардия пък е представена от Антъни Хед (Утер), Ричард Уилсън (Гай) и заслужилия ветеран Джон Хърт, този път озвучаващ Дракона.
Въобще, в резюме, доста приятна и неангажираща поредица, с немалко хумор, британският „Мерлин“ съвсем спокойно може да запълни част от свободното време – без да претендира, разбира се, че е нещо, което трябва едва ли не задължително да се види. Същевременно, изглежда наистина се е усладил на зрителите на BBC, тъй като втори сезон бе потвърден и дори се очаква да излезе на екран през месец септември.
За този автор
