Magnum – Into the Valley of the Moon King
2009, SPV
Line-up:
– Tony Clarkin – guitars
– Bob Catley – vocals
– Al Barrow – bass
– Mark Stanway – keyboards
– Harry James – drums
Tracklist:
1. Intro; 2. Cry To Yourself; 3. All My Bridges; 4. Take Me To The Edge; 5. The Moon King; 6. No One Knows His Name; 7. In My Mind’s Eye; 8. Time To Cross That River; 9. If I Ever Lose My Mind; 10. A Face In The Crowd; 11. Feels Like Treason; 12. Blood On Your Barbed Wire Thorns
Двадесет и седем години на сцена, с известно прекъсване в края на деветдесетте, и петнадесет студийни албума, гласи равносметката при британските прогресив рок ветерани Magnum. Банда, която всъщност досега не бях слушал, и може би именно затова и ме изненада още по-приятно.
При подобна визитка, със сигурност могат да се очакват две неща – инструментално майсторство и доста сериозно многообразие в изпълненията, като и двете тук са определено са налице. Близо едночасовата тава се отличава със сложна композиция, богат и наситен от различни елементи фон, върху който изпъкват донякъде по-силно китарите, както и не особено мощния, но специфичен вокал на Боб Катли – всичко това, придавайки до голяма степен неповторимо звучене на музиката на Магнум. Същевременно обаче, парчетата и като цяло остават изключително мелодични и хармонични – нещо, което не винаги може да се каже за представителите на прогресив течението, а и не е напълно задължително. На всичко отгоре, и единадесетте песни – без да броим преливащото в „Cry to Yourself“ кратко интро – са доста разнообразни, дума не може да става за монотонност, макар и да се усеща някаква много основна линия по време на целия албум.
Ако има нещо по-негативно, което може да се каже, то е че „Into the Valley of the Moon King“ е малко уморителен – и без всъщност да отегчава, не може да превърта продължително време. Най-вероятно, това е в следствие на комплексността, за която стана дума, и отново тя може би е причина албумът все пак да се нарежда сред онези, изискващи малко по-особено настроение, и то такова конкретно за слушане на музика.
При все това, юбилейната тава на Магнум е албум, който любителите на този тип изпълнения не бива да пропускат с лека ръка. Най-малкото заради това, че в него няма нито един слаб елемент, което автоматично го превръща поне в технически брилянтно издържано произведение. А от там нататък, разбира се, всичко е въпрос на вкус.
За този автор
