Рим, ден първи - кацане - Сивостен - Портал за интересното около нас

Напоследък става все по-лесно да се пътува. От една страна вече сме в Европейския Съюз, от друга лека полека положението в страната се стабилизира сякаш напук на управляващата класа и най-важното – разните му там евтини авиокомпании стъпиха и на нашия пазар. Така че Пантелей Пътник се обади в мен и ме задърпа към вечния град. Кратко ровене в мрежата показа, че да летиш до Рим е по-евтино отколкото да хванеш влака София – Варна, а хотелчета на прилични цени се намират не толкова трудно. Така че след това кратко начало нека тръгнем заедно из улиците и площадите надживели времето.

Пристигаме в Рим в ранни зори и веднага се упътваме към хотела, въоръжени с карта и компас. След кратко лутане го откриваме и там ни очаква една приятна изненада – макар и едва девет сутринта няма никакъв проблем да се настаним и след кратък възстановителен сън (все пак трябваше да ставаме в три и половина, за да си хванем полета) поемаме към първата основна цел – Вила Боргезе. По пътя разбира се няма как да не минем покрай всякакви исторически обекти, но в Рим е така, не знаем зад кой ъгъл чака нещо ново и интересно. Няма как да не сме впечатлени от църквата Санта Мария дели Анджели и най-много от огромния орган, който заема половината пространство. Това разбира се е преувеличение, но това наистина е един от най-големите орган в света. Църквата се намира точно до пиаца Република – красив площад с характерен за Рим фонтан в центъра и исторически сгради, заобикалящи го от все страни. Пътешествието продължава към кръстовището на четирите водоскока. Сравнени с повечето шадравани, тези четири (по един от всяка страна на кръстопътя) не блестят с нещо особено, но се намират на една прилична стръмнина, което им придава някакъв чар. След това малко спускане – надолу към фонтана на Тритон. Не знам защо това местенце не е толкова напълнено от туристи, но и тук се чувства духа на града надживял императори и крале, а статуята на върха на фонтана гледа и се усмихва на света. Кратка консултация с картата ни повежда към Тринита деи Монти – още една църква, която посещаваме, за да погледаме стенописите и да усетим силата на човешкото вдъхновение. Пред църквата се намира една колона, която за съжаление в момента е в реконструкция, а две минути по-късно се разкрива прекрасна панорамна гледка към града. И след цялото това ходене ето ни най-сетне пред входа на Вила Боргезе.

Но за да не изпадаме в заблуда първо едно кратко разяснение на думата вила – в античен Рим са имали предвид римска къща със селскостопанските постройки и прилежащия вътрешен двор. А в нашия конкретен случай говорим за втория по големина парк в Рим с обща площ над 80 хектара и близо 100 обекта обозначени на картата на парка. Но нека караме подред. Навлизаме през Портата на Пополо, а покрай алеите са наредени паметници на знайни и незнайни герои, сред които ме изненадват имената на Пушкин и Гогол. И зеленина, зеленина. Навред е зелено, сякаш пролетта никога не си е отивала от тази градина. А портокаловите дръвчета, които точно в този момент са дали плод се вписват чудесно в картината. Тишината и спокойствието ни обгръщат в този парк, и потънали в омаята на момента достигаме едно райско място. Езерцето, до което се е сгушил храмът на Ескулап е някак извън времето. Няколко вида патици, та дори и един лебед се носят над тихите води, а под тях плуват огромни риби. Гларусите кръщажи над езерцето и накацали арката на Сетимий Север допълват хармонията. Сякаш можем да останем на това място с векове, но няма как времето напредва, а още не сме видели същинската Вила Боргезе. Малко объркваме пътя (няма начин, нали сме туристи) и минаваме покрай зоопарка, но го оставяме за друг път и ето ни пред сградата приютила платната на майстори като Рафаело, Караваджо, Тициан и други, както и гениалните скулптури на Бернини. За съжаление това е едно от малкото места, където снимането е забранено, така че оставяме раницата на съхранение и изкачваме мраморните стъпала, за да се запознаем на живо с ренесансовите творби. Близо двата часа прекарани в този музей са наистина впечатляващи, но това е само подготовка за музеите на Ватикана. Излизаме по здрачаване и по вече познатите пътища се връщаме в хотела, за да можем да отпочинем за следващия ден.