[b]Queensrÿche – American Soldier[/b]
Atco Records/Rhino Entertainment, 2009
Line-up:
– Geoff Tate – lead/backing vocals, horns
– Michael Wilton – lead/rhythm/acoustic guitars
– Eddie Jackson – bass
– Scott Rockenfield – drums
Tracklist:
1. Sliver; 2. Unafraid; 3. Hundred Mile Stare; 4. At 30,000 Ft; 5. A Dead Man’s Words; 6. The Killer; 7. Middle of Hell; 8. If I Were King; 9. Man Down!; 10. Remember Me; 11. Home Again; 12. The Voice
Това, че новият албум на Куинсрайк е концептуален се чува дори от човек, който бегло е запознат с петте най-използвани в американските екшъни думи. И в интерес на истината в един момент започва малко да дразни. Особено в песни като „Unafraid“, където едва ли не се натрапва усещане, че гледаш някой филм за бойни действия. А в крайна сметка човек си купува диск с музика, за да слуша… музика, а не радио драма с тежка китара отзад.
Изключая този дребно натрапчив компонент това, което са направили младежите, които естествено отдавна не са младежи, от далечна Америка е отново на ниво. При това много високо. Усещането от цялата тава е по-скоро за класическите проявления на групата, носи малко носталгия и ако търсим специално тежестта в музиката, може да се каже, че има възможност да не ни достигне. Но за сметка на това, дори и в по-лекия си вариант, бандата звучи адски добре.
От една страна – китарите. Технически изпипани до съвършенство, едновременно с това обаче носещи необикновен заряд и дух. Кореспондиращи си с текстовете по начин, който наистина рядко се чува. Освен това са допълнени от барабаните, които са продължение на музиката, а не фон – нещо наистина ценно, и един наистина добър вокал, какъвто Джоф Тейт без дори капка съмнение е.
Мелодиите от своя страна са запомнящи се, звучат наистина изящно, когато трябва, ефирно в лиричните моменти и достатъчно тежко тогава, когато е необходимо. Изобщо във всички елементи на музиката звучи практика и завършеност. И действително, ако не беше прекалената концептуалност, която просто не отива на всяка група, може би щях да заявя, че това е един от най-добрите албуми на годината.
Но положението е такова, и няма как в заключението да кажа нещо толкова ултимативно. И все пак тавата остава една много добра продукция, която си заслужава да се притежава и да се слуша. За верните почитатели на бандата пък без съмнение ще бъде истинско откровение, с този дух, напомнящ старите албуми, така че може би в крайна сметка Куинсрайк са постигнали това, което искат. Да зарадват многобройните си фенове, както и любителите на добрата музика като цяло.
За този автор
