Природни съкровища

Наскоро се постарах да нахвърлям няколко семпли мисли относно прочутото розово масло, което като уникален растителен продукт държи една доста прилична цена на световния пазар. С какво обаче бихме могли да сравним това несравнимо течно злато и къде се намира то по отношение на други уникални природни продукти. Или иначе казано, по какъв начин бихме могли да използваме маниите на богаташите, за да натрупаме сериозни дивиденти.

[i]Трюфели[/i]
Тези прочути гъби, придобили статута на несравним деликатес всъщност не са нищо особено от биологична гледна точка. Най-ценени са черните трюфели, родом от Франция и белите, по-характерни за Италия. Самите трюфели са плодните тела на подземни аскомицети от род Tuber, които живеят в строга симбиоза с дъбове. На подземния им начин на живот се дължи и голяма част от романтиката, свързана със събирането им – за целта се използват прасета и в по-ново време кучета, като вторите имат предимството да не ядат самите гъби. Използваните прасета са женски, защото, забележете, аромата на трюфелите е сходен с този на свинските мъжки хормони. Култивирането е трудно и покрай него се губят голяма част от качествата им. Цената може да достигне до 600 евро на килограм за черните и четворно повече за белите. В интерес на истината далеч по-лесно откриваеми, ценени заради аромата и прилично скъпи са нашенските манатарки.

[i]Черен хайвер[/i]
Висококалоричен и особено ценен, а всъщност представлява рибешки яйца. Жестоко, нали? На пазара се предлага огромно разнообразие хайвери, вариращи от безкрайно евтини до безумно скъпи. Червеният хайвер от сьомга принадлежи към по-ценените, но кралят на хайверите е този, добиван от есетрови риби и особено белуга и севруга. Риболовът име се осъществява основно в Каспийско море, крупни износители са Русия, Азербайджан, Казахстан и Иран. Едва в последно време се правят опити за хирургическо извличане на яйцата, което да запазва живота на рибата, иначе добивът се отразява пагубно на популациите на рибите. Цената на специално подбран, малосол (с ниско съдържание на сол) хайвер от белуга може да достигне до 3-4000 евро за килограм.

[i]Ванилия[/i]
Във времената на великите географски открития производството на подправки, сред които централно място заема ванилията, както и транспортът им до Европа е обвит от романтика. Активната ароматна съставка се добива от плодовете, прилични на шушулки. Самото растение фактически е орхидея, родом от Мексико, като в момента основен производител е Мадагаскар. Използва се масово в кулинарията, както и в производството на кола. Има синтетичен заместител, но пък кой ли иска да консумира синтетика. Цената в момента е ниска, между 20 и 40 долара за килограм, но при някои сътресения на пазара е достигала и до 500 долара.

[i]Шафран[/i]
С малко по-древно култивиране в Европа, но запазил учудващо цената си. Получава се от цветовете на вид минзухар, родом от Югозападна Азия, но отглеждан още в древността в Рим и Гърция. Използва се основно в кулинарията като подправка, но също и за багрила, козметика и в медицината. Трудността в производството и цената, варираща в широки граници, но със сигурност над хиляда евро за килограм (понякога до 10000) се дължи на малкия добив от голяма площ. Използват се само близалцата, които се изсушават.

[i]Сандалово дърво[/i]
Всъщност и самият дървесен материал на дърветата от рода Santalum е особено ценен, но най-висока цена има етеричното масло от непалския вид Santalum album, достигаща до 1500 долара на килограм. За добив на такова се използва и хавайския вид Santalum ellipticum. Приложението е основно в парфюмерията, за ароматни пръчици и с религиозна цел. Добива се фактически от цялото растение, на което се дължи и високата цена на дървесината, съдържаща същия аромат. За оптимален добив е необходимо дървото да е минимум на 40 години, най-добре над 80, което създава доста трудности на производството.

[i]Гуано[/i]
Ей това ми е любимото, изсъхнали птичи лайна с висока цена. Може да са и прилепски, но особено ценно е гуаното от морски птици, корморани и пеликани, което в продължение на векове се е натрупвало на различни океански острови, буквално като планини. Добивът си е чиста минна дейност. Заради него дори се е водила война, Перу и Боливия срещу Чили в края на 19 век. Перу и някои островчета като Науру са основни производители. Високата му цена се определя от огромните количества нитрати, амониеви соли и особено фосфати и суперфосфати, които са безценни за наторяване.

[i]Перли[/i]
Истинската, природно получена и перфектна като повърхност и овал перла попада в графата скъпоценни камъни и може да е на практика безценна. Най-ценните се получават от морски стриди, които върху попаднали песъчинки отлагат слоеве от калциев карбонат във вид на минералите аргонит и калцит и свързани от органичното вещество конхиолин. Основно се намират в далечния изток и в миналото са се добивали от бедни гмуркачи, мишена за акули, които часове наред търсели безпомощните мекотели и отваряли черупките им с надежда да намерят поредното зрънце мидена слюнка. Перли се получават и насила, но явно не става съвсем качествено.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=185807#185807