Еко акции за душата

Забелязвате ли как съзнанието постепенно се замърсява. От всичко прочетено, видяно, чуто или измислено върху него остават не само плодородни наноси, но и безброй петна мазут, използвани презервативи и миризливи торбички. Само че екоорганизации за борба със замърсяването на съзнанието не съществуват. Всеки се спасява поединично.

[b]Силата на сапуна[/b]
Всеки знае за измиващата сила на сапуна. Смесваш го с вода, разпенваш го, потъркваш тук-там и повечето неща заблестяват. В този ред на мисли, идеално бягство от интелектуалното затлачване са “мехурчестите” литература и кино. Тоест не сериозните, носещи дълбоко социално/философско/etc послание, представители на тези изкуства, а онези другите – промити, силно разпенени варианти (без безумните латино сериали обаче – те изсмукват мозъка). Банален сюжет, приличен стил, нищо натоварващо. Дали ще е роман в стил Инга обича Ханс с безкрайни пречки пред тяхното щастие (на 20-а стр./респективно 20-а минута тя ражда неговото дете, но обстоятелствата им пречат в продължение на 400-500 стр./респективно час и половина), дали ще е емоционално осакатената елфа Анграел, която въздава правосъдие, или пък инспектор Амин разследва заплетено убийство – няма значение. Важното е страниците и кадрите да се нижат до самия край. Подобни четива и гледива нямат за цел да обогатяват личността или качествено да уплътняват свободното време. Напротив – те отмиват част от боклука, именно защото нямат какво да оставят.

[b]Огън срещу огън[/b]
Ефективно срещу интелектуалния блок и стреса е контролираното отприщване на гнева. Не става въпрос за нов Боен клуб или за целенасочен порцеланов обстрел на стената. Просто малко здравословна агресия.
Под металния корпус на компютъра бие сърце, което предлага утеха и разбиране. Достатъчен му е троен байпас с най-зомбиращата пуцалка и той е готов да се отблагодари с абсолютна интелектуална кома в рамките на няколко часа. Лошите са лесна и крайно смъртна мишена, а ако е включен приятелският огън – добрите приятели със завидни способности за нервиране много бързо се превръщат в миш-маш от карантии. Цялото това цъкане е сравнително безопасно и определено освобождаващо. Е, понякога се налага да освободите мишката и клавиатурата в кошчето след такава терапия… Но някои неща изискват жертви.
Време е купищата боклук на съзнанието да изгорят в пламъците на виртуалната огнехвъргачка, картечница или плазмагън (по избор).
От друга страна, пейнтболът е малко по-скъпа, но далеч не толкова виртуална алтернатива. Проблемът е, че там respawn и load няма, а всички останали са почти толкова адски нахъсани да сеят “смърт и разрушение” с топчета боя. Е, остават синини, но пък удоволствието от нацвъкания в ярко розово камуфлажен екип на противника е несравнимо.
За хуманистите, които не могат да си представят да сеят псевдо разруха, алтернативата е ловът. Но това е едно доста трудоемко, париемко и понякога изнервящо начинание. Още повече, че не може да се практикува целогодишно върху всичко, което навлезе в обсега на пушката. Но пък е завръщане към примитивната страна на храната, което я прави толкова неустоимо вкусна.
Може би тук трябва да спомена и рибата, но при риболова нещата далеч не са толкова екстремни, а по-скоро… плацикащи се.

[b]На другия бряг[/b]
Смяната на обстановката обикновено помага. Пожелателно е обаче да не е в компанията на врещящи братчета/сестричета/братовчедчета, мрънкаща рода или капризни приятели. Пътуването сваля задръжките и заключва проблемите в кутия (нерядко в личната собственост на Пандора). Не става въпрос просто за отпуска, а за пълно и абсолютно отхвърляне на “околната среда” и нейните “обстоятелства” (известни като работа, дружки, семейство и прочие). Бетонът се сменя с природа, а селската идилична тишина – с шума на мегаполиса. Новото, неангажиращо различното, което в рамките на няколко дни ще остане просто минало, е способно на чудеса. Let go, chill out*…
Разбира се, завръщането е неизменно, но дотогава тревата може би ще стане по-зелена.

[b]Потна баня[/b]
Спортът е начин тялото да се поддържа във форма, а съзнанието – чисто и фокусирано. Един час в залата натоварва физиката и прочиства ума. В тези мигове нищо не е по-важно от изпотяването и напрежението в мускулите.
Сауната и парната баня (изненадващо това са две различни процедури) отпускат, изпотяват и отвличат мисълта. Светът изведнъж става толкова малък, влажен и топъл, че боклукът на съзнанието буквално излиза през порите.

Адреналинова терапия
Малко екстремни изживявания – парашутизъм, делтапланеризъм, планинарство, скокове с бънджи, картинг, татуировка или пиърсинг. Каквото и да е, стига да кара сърцето да бие лудо и да изглежда значимо, различно и освобождаващо (No soft or hard drugs allowed, however**). Това са мигове на адски бързи обороти, чиято центрофуга запраща проблемите и мръсните интелектуални наноси в небитието. Адреналинът е като мощно атомно оръжие, след което няма какво да остане.

Разчистването на съзнанието е единственият път към оцеляването, а всеки се спасява поединично.
––––––-
*Отпусни се, релаксирай…
**Без леки и твърди наркотици все пак

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=185688#185688