[i]“There is no real life, only AFK* and online”[/i]
Повечето от вас, читателите на тази статия, със сигурност са запознати с тематиката. Но, след едно скорошно изживяване, ми се стори добра идея да излея мислите си по въпроса в една-две кратки статии. Онлайн общностите, едно от чудесата на 21 век, което ни обединява, но и разделя, са нещо, за което си заслужава да се пише – дори само в помощ на онези, търсещи баланса между AFK и online, както шеговито се е изразил незнайния автор на мотото на този материал.
Тъй като споменах скорошно изживяване, няма да е честно спрямо любопитството на читателя да не го и споделя. Ще започна със себе си – членувам в доста онлайн общности – SciFi общност, „Цар Лъв” общност, SciFi game общност, електронно списание, Lineage 2 клан – доста са, отнемат ми немалко време, а и като цяло покриват основните типове възможни. Въпросната случка се случи в сферата на Lineage 2. Цъкам си аз из Сивостена и alt+tab-вам на игрицата, да видя дали не се случва нещо интересно (докато прехвърлям, естествено, и останалите си интереси в мрежата) и изведнъж – звъни телефона. Вместо име – странен псевдоним. Следва бърза обработка на информацията, кросчек в базата данни, която ми служи за мозък, и – проблясък! – аха, един от клана. Кратък разговор от вида: „Какво става мой?”, „Абе, пич, падна ми нета, няма какво да правя, кажи какво правите, че направо ще изкукуригам тука”. Да беше в София – да бяхме се видели за по кафе, ама като не е… си останахме с това.
Доста показателен пример за една от негативните страни на онлайн общностите – създаваш си приятели по жицата, а като я няма жицата си сам. Самотата е страшно нещо и, честно казано, предпочитам да не ме наляга по независещи от мен причини като силния вятър, снега или изцъфтялата LAN карта. Вече можете да прочетете за [b][u]анонимността[/u][/b], мистър Христов пък и отговори с [b][u]различна позиция[/u][/b], така че няма да се впускам отново в същите проблем. Но и те могат да се добавят към списъка с негативите. Чисто здравословните проблеми също са до болка известни – буквално. Като започнем от липсата на движение, с разните и неприятни последствия и проскърцвания, минем през почти задължителното затлъстяване и стомашно-чревните неволи, добавим и хемороидите за цвят, и нещата блесват – онлайн общностите са не са комай полезни! Дайте да ги изкореним!
Чувам ли тих бунт от другата страна на монитора, или пак са гласовете? Всъщност, горното не е шега. Подобни призиви, а и причините за тях са си съвсем реални и ако нямаше и позитивна страна, честно казано щяха да са доста резонни. Плюсовете, обаче, са доста. Създаването на съвсем реални познанства благодарение на онлайн контактите, например – ето го „Сивостен”, където някои хора от чиста виртуалност преминаха към доста материално приятелство. А дори и онлайн, тези контакти обикновено са толкова разнородни, че винаги има към кого да се обърнеш с по-конкретен въпрос. Доста съм научил от хора, които въобще не познавам, а и все някой се е облагодетелствали от моите знания. Също така участвам в един мултинационален и един национален проект, които се развиват напълно, или почти изцяло онлайн. Дали с конферентни връзки, интернет форуми или ICQ, въпросът е, че говорим за нещо, което се очаква да произведе продукт, а по този начин комуникацията ни е безкрайно улеснена – с различните краища на страната, дори и с чужбина – спор няма. Познавам и хора, които са се оженили покрай интернет познанството си и живеят щастливо вече повече от пет години – прилична продължителност на съвременен брак. Дори немци, понаучили английски само и единствено покрай (и заради) онлайн общност, без никога да са го вземали в училище – ей тъй, с речник и гледане – а езикът винаги е от полза. Така че, ако намериш баланса между AFK и online, поне част от негативите могат да се превърнат в позитиви… освен чисто медицинските, от които, за жалост, бягане няма.
„А къде лежи тоя баланс?” ще попитате. На този въпрос няма точен отговор от вида „Да приемем, че работите 8 часа, спите 8 часа и имате 8 часа свободно време. Използвате 2 часа от работното си време, за да „киснете онлайн” значи имате 10 часа свободно време. Разпределете го 2 часа по разни сайтове, 2 часа за игра и останалите 6 за среща с приятели, 2 от които ви отиват в социализиране в градския транспорт.”
Отговорът по-скоро трябва да бъде – балансът лежи там, където не се стига до случки от вида на първия пример в тази статия. Ако щом ви спре интернета изпадате в тих ужас, значи определено трябва да излизате по-често с приятели. Ако нямате… е интернет е добра база да си намерите – от 200-те ви познати поне десет живеят в района, а от тези 10 има поне един, с който си заслужава да пиете по бира. На живо.
А в следващата статия ще уточня какво по-точно исках да кажа под „основни типове онлайн общности”, пък може и да разберете малко повече за Сивостен отвътре. Също така ще получите и отговор на въпроса защо в някои големи онлайн общности комуникацията е по-малко, отколкото в някои по-дребни, и може би ще се позабавлявате с примери от торбата на автора. А дотогава – get a life!
–-
* Away from keyboard (б.р.)
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=196071#196071
За този автор
