Хазерот вероятно е онова божество, на което се приписват най-многобройни реликви. Фактът, сам по себе си, не е толкова невероятен, предвид обстоятелствата – в сферите му на влияние влиза както войната, така и занаятите, и двете извор на безбройни култови предмети – не едно острие, предавано от поколение на поколение, или овехтяло, отдавна прокъсано духало, съпътствало младите години на някой прославен майстор-ковач, се приписват на сметката на дребния, луд бог с рижите коси и неговите съратници.
Колко са същинските, или по-точно настоящи реликви на Хазерот и свита е трудно да се прецени. Сърцевината на култа към повелителя на огъня съставят върколаците от северното царство, където късната полутеокрация на Ергонтар го налага окончателно като един вид държавна религия, а точно тя не се слави с особена словоохотливост. Към Белите планини сочат и най-голямата част слухове, свързани с подобни светини – в пъти повече, отколкото към останалите народи, предпочитащи това божество – даенлините и бурхите.
Един от по-популярните култови предмети е „Точилото на Хазерот“, помещаващо се в храма на Елим, в западния край на вътрешния град на Огнедъб. Самият храм е един от сравнително малкото самостоятелни такива из върколашките земи – обикновено светилищата на Хазерот и неговите „Ръце“, божествата от първия кръг на свитата му – Карган, Ногарказ и Елим – се градят във вид на комплекси. Причина за това ще да е многовековният статут на Огнедъб на столица на Белите планини и, същевременно с това, панаирен град – а панаирите, малко или повече, са свързани основно със занаятчийските надпревари и произведения.
Според основната, макар и малко лековата легенда, преди да оглави експедицията до Талха, която щяла да доведе до създаването на бурхите, Елим – тогава Майстор-ковач на древното върколашко кралство и един от тримата, съставляващи Ефирния съвет на Ногарказ – пожелал да остави любимото си точило във възможно най-добри ръце. Поради тази причина организирал съревнование, и измежду най-сръчните в занаята из Белите планини в крайна сметка избрал един, а от там нататък Точилото се прехвърляло от баща на син, или когато синът бил избрал друг поминък – отново чрез съревнование на най-изкусния занаятчия, който бивал приеман за част от рода, заедно с наследниците си, продължавайки традицията.
Може би основният пропуск на тази иначе разпространена легенда е, че никъде всъщност не фигурира този пазителски род, който би трябвало през изминалите хилядолетия чрез „присъединяване“ да е набъбнал до внушителни размери. Затова и по-практичните историци смятат, че е далеч по-възможно в късните си години Елим да е работил в Огнедъб – дори и тогава най-голям сред върколашките градове, макар и не столица, вместо в родния си Остроскал. Твърде вероятно е към работилницата му да е било пристроено малко светилище на Хазерот – традиция сред върколаците и до днес, макар и сега да са посветени на самия Елим – и след Проклятието, а особено след самото му обожествяване и Реставрацията, около нея постепенно да се е оформило място за поклонение. В такъв случай, все така по-вероятно е и Точилото просто никога да не е напускало последната ковачница на бъдещия бог на занаятите в пределите на Ендивал.
Верни или не, обаче, подобни размисли не намаляват символичната тежест на „Точилото на Хазерот“. През годините на дълги военни кампании се е превърнало в традиция преди началото на нов поход върколашките пълководци да заточват остриетата си в него за здравина, острота и бойна сполука.
Два пъти в годината, насред пищните церемонии в чест на Дните на Хазерот, съпроводени и с големи панаири, на победителя в ковашката надпревара също се позволява да заточи своето произведение на „Точилото“, като подобни остриета се ценят изключително високо и обикновено стават собственост на изтъкнатите родове сред върколаците. За особено висока, дори държавна чест, се смята даряването на подобно оръжие, особено що се отнася до невърколак – в последните столетия оказвана едва на двама с не огнена кръв – княз Черномеч на даенлините и бурхския хан Герон IV за помощта, оказана на Ергонтар при блокадата на Огнедъб. Не толкова по-малко, разбира се, е и значението му сред самите върколаци – отново по традиция, ново острие, заточено на „Точилото на Хазерот“, получава всеки нов областен владетел в Царството, с пожелание „мъдростта на Ногарказ, волята на Елим и силата на Карган“ да водят ръката му в държавните дела.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=16&t=10856
За този автор
