Преди да прочета книгата на Майкъл Крайтън „Състояние на страх“ я прочете жена ми. Каза ми, че Майкъл Крайтън в тази книга правел на пух и прах тезите за глобалното затопляне. „Хайде сега – казвам – и тоя ли се е продал на корпорациите?“. После разбрах, че може би не съм бил прав, но за по-сигурно реших да я прочета.
Каква е книгата? Донякъде типична крайтъновска. Забързан сюжет, напрегнати ситуации, добри и лоши герои. И най-важното при Майкъл Крайтън: научната гледна точка. Което за мен е най–голямото предимство на романа. Книгата изобилства с идеи от сферата на науката, този път концентрирани във въпросите за промяната на климата и свързаната с това човешка дейност.
Винаги съм си мислел, че учените са на едно мнение по въпроса за глобалното затопляне. Всички са убедени в неговото съществуване и предупреждават световната общественост за проблемите, свързани с него. На другата страна са големите корпорации, занимаващи се с добив на петрол, производство на електроенергия от въглища, правещи големи и лакоми за бензин автомобили и всякакви други производства, бълващи огромни количества парникови газове. А тези газове, както всички знаем, са причина за покачване на температурите в глобален мащаб, топенето на ледовете и ужасните природни бедствия като засушавания, наводнения и урагани. А природозащитниците са добрите и съвестни граждани, отдали цялото си време и енергия за спасяването на земята.
В хода на четенето на книгата нещата се оказаха не точно така. В развитието на този трилър човек все повече започва да си задава въпроси кой за какъв се представя на терена. Кой се опитва да накара учените да променят изводите от изследванията си и защо? Само огромните петролни корпорации ли са заинтересувани от това истината да не излиза наяве? В тази книга Майкъл Крайтън е безпощаден. Бизнесът си е бизнес, но кой печели? Екологичната фондация също може да е много печеливш бизнес. Поне така се оказва. Завеждането на дело и вдигането на медиен шум за несъществуващ екологичен проблем като постепенното заливане на малки островчета из Тихия океан също може да се окаже печелившо начинание. Или ако се окаже непечелившо то тогава, според правилата на бизнеса, трябва веднага да бъде изоставено.
А ако проклетият лед отказва да се топи, или упорито се държи и не иска да направи рекорд за най-голям откъснат леден блок, паднал в океана? А ако наводненията не идват, а за тях трябва да се вдига медиен шум?
Майкъл Крайтън предлага книга, която съчетава предимствата на сюжета на добрия трилър и изобилието от научна информация. И както се полага за един добър трилър, в него винаги има добър герой и съвестен заблуден гражданин, който разбира за лъжата и преминава на страната на добрите. Има още по-перфектни жени, които се справят в трудни ситуации толкова добре, колкото и мъжете. Има напрегнати моменти на пътувания по различни части на земното кълбо, включително в Антарктида. Има и лоши терористи, които фанатично са приели една съмнителна идея. С развитието на действието читателят разбира, че претендиращите за добри не са чак толкова добри.
Ако така или иначе читателя не иска да сподели съмненията на Майкъл Крайтън за предстоящата глобална климатична катастрофа, то самият автор му подхвърля една друга идея. За екологичното лицемерие. Нима един истински природозащитник ще пътува постоянно със самолет и ще живее сам в огромна къща с още по-огромен басейн? Или ще се движи из резерватите с огромен тежък джип, както прави един роден български шеф на екологична организация. Или да се възхвалява начина на живот от преди няколко хиляди години, да се възпява живота в хармония с природата, а в същото време да се живее сред най-урбанизираните и икономически развити места на планетата.
Една от най-ценните според мен идеи в този трилър на Майкъл Крайтън е свързана със заглавието – „Състояние на страх“. Авторът съвсем накратко излага идеите на епизодичен герой от романа – професор по социология. Защо състояние на страх и откъде идва тази параноя от всичко? И това е прекрасно свързано с развитието на сюжета на романа. Сюжет, който се върти колкото и около конкретните идеи за околната среда, толкова и около идеята за създаване на някаква представа за света, която започва да бъде експлоатирана. И част от експлоатацията е не само да се печелят пари, но и да се всява страх на масите. Страх от глобална катастрофа, страх от бедствия, аварии, страх от почти всичко…
Читателят сам ще прецени дали Крайтън е прав или не. Както и за всичко останало. На края на книгата, в нещо като послеслов Крайтън дава едно прекрасно изложение на своя възглед относно основната тема в романа: климатичните промени. Всеки интелигентен читател с удоволствие би прочел и препрочел този послеслов. Както и цялата книга.
За този автор
