Мариус Габриел: "Седмата луна"

По време на Втората световна война една майка е принудена да изостави четиригодишното си болно дете. След войната, в търсене на дъщеря си, Франсин не открива нищо, освен слуха, че Рут е убита от японски войници. През 70-те спомените от войната са избледнели, търсенето е позабравено, а Франсин е преуспяваща бизнес дама. Тогава на сцената се появява една млада жена, която разказва своята невероятна история и намеква, че може би е дъщеря й. И въпреки че все още не вярва, че чудото се е случило и все още да си мисли, че целта на новооткритата "дъщеря" са парите…

С всяка следваща страница авторът (Мариус Габриел* – испанец, изоставил академичните си занимания с Шекспир, за да стане писател, артист и музикант) заплита невероятната си история.

Повече няма да ви развалям удоволствието от книгата. Ще добавя само, че "Седмата луна" е една добра новела, с щипка историческа достоверност, чудесно замислен, интригуващ сюжет, който увлича и не освобождава чак до края. Над 400 страници човешка топлота, които ще ви накарат да обикнете изпълнените с живот герои. Не мога да твърдя, че книгата на Мариус Габриел е романтика или историческа новела, не мога да кажа и че е трилър, както може би някой ще се изкуши набързо да я определи. Тя не може да се впише в каноните на който и да е жанр.

"Седмата луна" просто трябва да се прочете. Тази новела е сред малкото книги, които ме изненадаха приятно, въпреки големите резерви, с които я разгърнах.

На български издаде издателска къща "Бард".

*От същия автор – "Маската на времето", "Плът и кръв" (издания на "Бард")

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=141469#141469

За този автор

Иван Ж. Атанасов

See author's posts