[b]Вечен миг[/b]
Вълни от страст разбиват се в брега
Телата ни треперят от любовна сласт
Душите ни се сливат две в една
Когато любовта добива пълна власт
Експлозия на чувства, вечен миг
Последен дъх на радостна възбуда
Целувката – един финален щрих
Превръща ларвата във пеперуда
[b]Образ на дете [/b]
Стоя замислен, загледан в звездите,
и мисля за хората, които познавам,
мислите си претеглям пак на везните
и започвам отново, безкрайно да страдам.
Безкрайна, очевидно е хорската злоба,
доброта по-рядко започвам да срещам
дали, когато спокойно легна във гроба
за света съжаление все пак ще усещам?
Спасителна мисъл промъква се бавно,
поглеждам прекрасното звездно небе
и слаба надежда в душата ми пламва –
със звезди нарисувано е малко дете
[b]Без име[/b]
Покрит с наметалото на тежка скръб,
аз крача в мрачната гора от болка,
кръвта, те казват, се измива с кръв,
но няма вече във десницата ми сила.
Прости ми, моля те, безсилен бях,
не стигнах там навреме да помогна,
безсилен съм дори да отмъстя,
напразно вярваше ми ти. Не мога.
И нищо друго днес не мога да направя,
освен безбройни дни и нощи да скърбя,
но мога аз едничко нещо да ти обещая,
не ще забравя нито миг прекаран с теб.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6816
За този автор
