[b]Mago de Oz – La Ciudad de los Arboles[/b]
2007
Line-up:
– Txus Di Fellatio: Drums, composer, backing vocals
– Jose Andrea: Vocals
– Mohamed: Violin & backing vocals
– „Carlitos“: Lead guitar & backing vocals
– Jorge Salan: Lead guitar & backing vocals
– Peri: Bass & backing vocals
– Frank: Rhythmic & acoustic guitar, backing vocals
– Fernando Ponce de Leon: Flutes, whistle, bagpipes
– Sergio Cisneros: „Kiskilla“: Keyboards, piano, accordion, samples
– Patricia Tapia: Vocals & backing vocals
Tracklist: 1. El Espiritu del Bosque (Intro); 2. La Ciudad de los Arboles; 3. Mi Nombre es Rock’n’roll; 4. El Rincon de los Sentidos; 5. Deja de Llorar (Y Vuelvete a levantar); 6. La Cancion de los Deseos; 7. Y Ahora Voy a Salir (Ranxeira); 8. Runa Llena (Instrumental); 9. Resacosix en la Barra (Resacosix en Hispania parte II); 10. No Queda sino Batirnos; 11. Sin Ti seria Silencio (Parte II); 12. Si Molesto, me Quedo; 13. El Espiritu del Bosque II (Outro)
Рано или късно, на човек започва да му поомръзва типичния представител на сцената и започва да се оглежда – или ослушва – за нещо малко по-нестандартно. А поне що се отнася до харда и хевито, то и британското, и германо-скандинавското, и американското течения до голяма степен са влезли в определени коловози, и каквото и ново да изкарат, все не е чак толкова непознато за ухото. Затова и следващата логична стъпка е да обърнем поглед някъде другаде.
За почти двадесет години на сцена, испанците от Маго де Оз правят и продължават да правят нестандартна, може би дори екстравагантна за навикналия към традиционните представители на хевито слушател музика. Не прави изключение и новият им La Ciudad de los Arboles, излязъл в края на миналата година. Присъствието на някои традиционни елементи от иберийския фолклор прави албума едно истинско професионално предизвикателство, за написване, и голямо слушателско удоволствие, за ухото. Разбира се, присъщите тежки елементи не са пренебрегнати за сметка на цигулки, пиано или флейти – откъм китара и бас музиката им, макар и да залита към класическия рок, е предоволна като жица.
В инструментално отношение – изпипан, в идейно – интересен, новият албум на испанския еталон за хеви си заслужава поне прослушването – най-малкото с цел обогатяване на музикалната култура. А и, без съмнение, след като го чуете – и да не го харесате – поне ще намерите десетки поводи, когато ще ви се слуша нещо различно, и е не е лошо да го имате под ръка. Пък и откритието, че музикалните хоризонти на стила не се ограничават до Севера, Острова или отвъд Атлантика, може да ви тласне в търсенето на уникалното и не по-малко стойностно разнообразие на Юга, или други големи (или не толкова) бели петна на картата на картата на звукозаписния бизнес.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202209#202209
За този автор
