Федерация Аркана се управлява от Централен и Федеративен съвет. Отделно всяка една от провинциите си има собствено автономно управление, което се подчинява на централната власт, но си запазва правото да се разпорежда според убежденията си във вътрешните територии.
Централния съвет се състои от петима души, от които водещо значение има върховния жрец на Светлината. Тримата представители на трите монархии са абсолютни фигуранти, което се отнася и до Превъплъщението на Светлината, млада девойка, олицетворение на Единствената чрез която висшата сила говори.
Макар да изглежда, че цялата власт във Федерацията е съсредоточена в жреца, то трябва да се има предвид че той от своя страна е подчинен на религиозната мрежа в страната и рядко има реално право да взима решения на своя глава. Ролята му е по-скоро чисто религиозна, отделно, че до голяма степен е откъснат от заобикалящия го свят. Наказателните отряди от бившия Легион на ястреба са разпределени по провинциите и в повечето случаи инкогнито, докато в Каменния връх липсва военна част. Цялото население на града на Централния съвет понастоящем не наброява повече от 550 души.
От своя страна Федеративния съвет, който реално държи централната власт е разположен в старата имперска столица, Ордогон. Членовете му постоянно варират като брой и много често се сменят, дори в рамките на една година. Фактически това е съвет, съставен от най-влиятелните личности в Кумри и имперските земи.
Западната империя
Макар отдавна да не се казва така, все още хората наричат плодородните долини на бившата Велика Империя по този начин. Те заемат и най-голямата част от територията на Федерацията и са основният производител на житни храни, месо и различни дрехи, както и оръжие. Климатът е благоприятен, меки зими и не много горещи лета, а напояването на огромните ниви се осигурява от мрежа от сравнително големи реки и изкуствени канали. Реките извират от невисоката източната планинска земя и със сравнително бавен ход и разлети корита изчезват нейде в недрата на земята под западните планински вериги, абсолютно безводни в тази си част.
Населението на империята е разпръснато в средно големи градове и множество села, свързано предимно със селскостопанския начин на живот. В градовете се практикуват различни занаяти, но особено внимание се отделя на ковашкото изкуство и производството на евтини, здрави дрехи от вълна и в много по-малка степен канас. Специално оръжейните майстори имат на разположение една от най-качествените железни сплави в целия континент. Единствения по-голям център е бившата имперска столица, Ордогон, понастоящем център на федеративното управление.
Военната организация е наследена от Великата империя и за над 700 години не се е променила съществено, ако изключим качеството на въоръжението. Основната военна единица е легионът, каквито в мирно време се подържат три. Всеки от тях е съставен от по 1000 професионални пехотинци, въоръжени с кръгъл щит, пика и къс меч. Всеки от воините притежава като лична собственост, осигурена от Федерацията освен гореспоменатите стандартни оръжия и кръгъл шлем без забрало, лека кожена ризница с пришити метални плочи и наколенници. Офицерите са десетници, стотници и командир на легион. Освен пехотата към всеки легион принадлежат и вариращ брой стрелци, съответно с къси и дълги лъкове, но рядко повече от стотина. Трите легиона са разпределени както следва: един в Ордогон, един разпръснат по източната граница за защита от гаркски нападения и един в Обрегон за защита от Южното кралство. В столицата има и постоянно ядро от обучаващи се младежи, около 500 на брой, които постоянно попълват легионите.
Освен гореспоменатите професионални войници из цялата империя са пръснати бившите членове на Легиона на ястреба, които имат функцията на шпиони на религиозната организация и правомощията да изпълняват на място екзекуции при най-малко подозрение в измяна към култа или практикуване на магьосничество, алхимия или друг тип подозрителни занимания.
Единствената религия, която е останала в рамките на империята и е официална и единствено-разрешена за цялата Аркана е култът към Светлината. Храмове, по-големи или по-малки има във всяко населено място, а религиозната мрежа е изключително ефективна при предаване на информация, разпределяне на продукцията, събиране на данъци и всички останали ежедневни дейности.
Моросул
Трудно е да се каже как изобщо е просъществувала тази мини държава, но тя датира още от създаването на Федерацията. Както е известно, при създаването на Централния съвет Императора Салватор се оттеглил заедно с имперските гвардейци в лятната столица на Великата Западна Империя или известна още като Моросул. Този приказно красив град, прочут с прекрасните си градини е разположен на брега и частично на остров на Долното езеро, голям сладководен водоем в южната част от равнините. Заедно с прилежащите му територии, този град е много подобен на градовете – държави на изтока.
От този момент нататък наследника на императорите, все още от династията на Садулоните управлява този малък цветен “остров”. Благодарение на запазената традиция на обучение на имперските гвардейци и прекрасното им въоръжение се оказало твърде неразумна идея Федерацията да се опитва да завземе Моросул и затова в крайна сметка се стигнало до компромиса Императора да допусне построяването на храм на Светлината и постоянен контингент от наказателни отряди срещу магьосниците, срещу което получил почти пълен суверенитет и възможност за свободна търговия. И до днес голяма част от жителите на Федерацията с носталгия разказват колко по-добре би било да се върне старата империя и времената на велики Салватори, още повече че с времето култът към Светлината загубил голяма част от вярата на хората, защото положението им ни най-малко не се променило към по-добро.
Гледката, която наистина си заслужава да се види, е парада на цветята на честването на рождения ден на Доминиц III в началото на лятото. Тогава всички 500 имперски гвардейци, строени с бляскавите си, оформени като глави на мечки шлемове, с ярко червените си ризи и двуръки вълнообразни мечове, широки щитовидни налакътници и леки сребристи нагръдници преминават от гроба на Император Салватор Валоон II през целия град по моста на рибите и отдават чест пред портите на императорския дворец, като през цялото време гражданите ги обсипват с цветя.
Северната провинция
Най-северната част на Федерацията е заета от високопланински гористи местности, образуващи своеобразен защитен вал между цивилизованите земи и Полетата на тъмата. Наименованието на тези земи е крайно неправилно, понеже те никога не са били провинция на Великата Западна Империя. Може би заради амбициите на всеки един император да ги включи в нейните рамки, или пък заради липсата на някаква централна форма на управление в тях, наименованието провинция е било дадено дълго преди образуването на Аркана и се е запазило през вековете.
Въпреки сравнително обширните си територии, Северната провинция е слабо населена от суров, свикнал да се справя с несгодите народ. Прекланянето пред обединените сили на Кумри и Империята и влизането в състава на Федерацията са до голяма степен фиктивни актове, продиктувани от нежеланието да се пролива излишна кръв. Разпръснатите в укрепени селища северняци никога не са имали някаква организирана държава. Общата защита при голяма заплаха винаги е била следствие на спонтанно обединяване на усилията на почти цялото население, но дори и тогава армията на Северната провинция рядко е надминавала 1500 воина.
Основно занимание на северняците са лова, дърводобива и рударството, като последните две и наличието на огромни залежи от железни руди са от изключително значение за цялата Федерация. Освен добива на желязо, жителите на провинцията са и изключителни оръжейни майстори. Едри и безстрашни мъже, при голяма военна заплаха те често са образували опълчение от малки отряди, въоръжени с бойни брадви и мечове и облечени в изключително удобните дебели кожени дрехи с пришити метални плочи. Най-голямото достойнство на северняците обаче е изработката на арбалети и умението да си служат с тях. Дори най-здравите брони на континента рядко са издържали срещу изстреляните с огромна скорост стрели.
Друга отличителна черта на жителите на провинцията е липсата на религиозност. Макар да са приели на книга култа към Светлината, единственото в което реално вярват тези хора е способността на метала да им спасява живота и да прави ежедневието по-лесно. Опитите на Федеративния съвет да претопи северняците били несполучливи, понеже изпратените заселници и по-точно тези, които не загинали още по пътя из планините, останали напълно изолирани от местните жители, а според някои сведения били активно избивани от последните. Въпреки това все още могат да се срещнат отделни селища на заселници, но те са значително по-зле укрепени срещу нападения и природни стихии и никога не могат да се видят смесени общности.
Така или иначе Северната провинция си останала преден пост в борбата със заплахите от север, основен източник на желязна руда за цялата Федерация и земя на горди и лоялни към съюзниците си мъже. За съжаление последните битки с металоидите драстично са намалили населението на провинцията и възстановяването му е сравнително бавен процес.
Кралство Кумри
Западното крайбрежие на Федерацията граничи с Морето на ветровете и е заето по цялото си протежение от Кумри, бивше кралство и втората по сила част на Аркана. Макар то да заема сравнително тясна ивица земя, релефът е разнообразен, а разликите между северните територии и крайната южна точка на полуостров Ножен са огромни що се отнася до температури. По източната граница са разположени високи планински вериги, като единствената връзка с империята се осъществява през десетината прохода, от които единствено Зъберите и Смъртния улей са достатъчно широки и ниско разположени, за да позволяват преминаването на големи войскови части и търговски кервани. В южната част на границата между двете провинции планините са значително по-ниски и на места преминават в хълмисти области. Споменатите два прохода са строго охранявани и има изградени внушителни укрепления, които разбира се след основаването на Федерацията са загубили голяма част от смисъла си, но въпреки това продължават да стоят.
Цялото крайбрежие на Кумри е осеяно с дълбоки заливи, редуващи се назъбени скалисти райони и “врящи води”, народното наименование за местата, където се вливат подземните реки, идващи чак от империята. По целите западни склонове на планините са разположени терасовидни ниви с високопланински сухолюбиви култури. Виното, произведено в Кумри е много специфично, зеленикаво на цвят и високо ценено из целия континент. Повечето градове са разположени на брега на морето и са едновременно и пристанища, което е предопределило другото основно занимание на кумрианците – риболова. Най-големите пристанища на Кумри са северното Краен пост и двете южни, Черното пристанище и столицата Кумри Сал. На крайната южна точка на полуостров Ножен е разположен и Орловия взор, последен пост на Федерацията.
Подържаната военна и търговска флота е символична, поради простата причина че корабите не могат да заобиколят континента в нито една от двете посоки и следователно морска търговия може да се осъществява само между отделните градове на Кумри, а евентуална заплаха може да дойде единствено от бономите от Скалистите острови или от неизвестен до момента континент на запад. Все пак малкото на брой военни кораби са изключително красиви и неслучайно са си спечелили прозвището “морски орли”. Те са дълги, сравнително тесни с по два реда гребла (гребците – роби са престъпници или се закупуват от Южното кралство), едно голямо платно и огромни, обковани с метал тарани.
Сухопътната армия отново, както и при империята, е професионална и се дели на две основни части. Планинската войска се състои от предимно леки пехотинци с кожени брони и дървени щитове, въоръжени с дълги копия и голямо количество стрелци. Основната й роля е била да осъществява бързи набези през планинските проходи, както и да ги охранява. Наброява общо около 500 воини.
Двата легиона на тежката пехота са основната войска, която защитава кралството и участва в големи военни кампании, преди самостоятелно, а в последствие като част от федеративната армия. Въоръжени са с дълги копия, мечове като второ оръжие и големи, овални щитове. Защитата се осъществява от респектираща, покриваща тялото до коленете, броня от отделни плочи с форма на рибешки люспи или орлови пера. Шлемовете също, в зависимост от легиона са увенчани с риба или орлова глава, като се е смятало че “рибния” легион е морска пехота, а “орловия” сухопътни войски. Всеки от легионите наброява 700 души.
Макар култа към Светлината да е приет и широко разпространен, в Кумри не е рядкост да се видят и действащи храмове на Хрон, Хоттор и Трин Донел. В тях разбира се не се практикува никаква магия под страх от смъртно наказание. Освен тези религии в някои отдалечени рибарски селца все още се почитат езически богове.
Обрегон
Малкото парче земя, сгушено на границата на Федерацията с Южното Кралство винаги е било и причина за конфликти между тях. Макар жителите му да са много близки с южняците, още в древни времена то е било присъединено към Великата Западна Империя и до момента Южните крале не са успели да си го върнат. В цялото кралство има един единствен забележителен с нещо град, но името му, Златния град говори достатъчно само по себе си. Огромните залежи от самородно злато и умението на жителите на кралството да го обработват са превърнали малката държавица в най-строго охраняваното съкровище на Федерацията. Освен постоянно присъстващия имперски легион, кумриански войски също често се намират в непосредствена близост до Обрегон.
Обичаите и нравите са подобни на тези в Южното кралство, с тази разлика, че Обрегон е дарен и с едни от най-влиятелните жреци на Светлината.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202204#202204
За този автор
