[b]Lunatica – New Shores[/b]
2009, Napalm Records
Line-up:
– Andrea Dätwyler – vocals
– Sandro D’Incau – guitars
– Marc Torretti – guitars
– Emilio „MG“ Barrantes – bass
– Alex Seiberl – keyboards
– Ronnie Wolf – drums
Tracklist:
1. New Shores; 2. Two Dreamers; 3. How Did It Come to This; 4. The Incredibles; 5. My Hardest Walk; 6. Farewell My Love; 7. The Chosen Ones; 8. Heart of a Lion; 9. Into the Dissonance; 10. Winds of Heaven; 11. The Day the Falcon Dies
Стане ли дума за симфоничен метъл с женски вокали, на момента си представям Найтуиш. И то не защото съм им чак толкова заклет до гроб почитател – по-скоро поради това, че след тях тръгна цяла вълна от подобни групи, по-стойностни или по-незабележими. Но така или иначе, въпросът не е да си говорим за музикалните моди. Важното в случая е, че швейцарците от Lunatica са не само приятна за слушане, но и донякъде отличаваща се сред цялото това множество формация.
Групата всъщност съвсем не е нова. Формирана е още през 1998 г., като „New Shores“ е четвъртият и студиен албум, и се радва на доста широка популярност на родна земя и добри постижения в местните класации. Определя се като мелодичен симфоничен метъл, към което обаче би трябвало да подходим с известни забележки – и може би по-любопитното е, че именно заради тях Lunatica звучат достатъчно собствено.
За последното има няколко причини. В музиката на швейцарската банда видимо преобладават клавирите, което може би е малко странно на фона на дуото китари, като при това те са във вид по-лек от обичайните готик-забежки. До известна степен същото важи и за вокалите. Гласът на вокалистката е мелодичен и нежен, както може да се очаква, но отсъстват пределно разпространените сред подобни групи мощни негови включвания, особено на припевите. Колкото до китарите и баса, въпреки кратките сола в някои от парчетата, на тях е оставена основно ритмичната секция, независимо дали са дистортнати, акустични или пък смесени на места.
Цялостният резултат от това е доста интересен като звук, в допълнение към което единадесетте парчета имат прилично разнообразно звучене – на места отърквайки границите на метъла въобще, в посока рок и дори малко поп. Последното особено важи за четирите балади – „Farewell My Love“, „Heart of a Lion“, „Winds of Heaven“ и „How Did it Come to This“. В следствие на това има известен шанс албумът да не допадне напълно на любителя на наложената практика в жанра, но от друга страна той има какво да предложи и на него.
В резюме, без да претендира да бъде невероятно постижение в своята област, „New Shores“ на Lunatica може да предложи доста приятно изживяване на търсачите на музикално разнообразие. Нещо повече – със спокойното си и атмосферично звучене е подходящ дори за фонова музика, което в крайна сметка също е своеобразно достойнство.
За този автор
