[b]Любов по време на холера (2007)[/b]
Necesitamos Amor.
Любов по време на холера.
Любов по време на война.
Любов по време на любов.
Не съм вярвала, че ще ми хареса съвременен американски романтичен филм. А този, противно на очакванията, ми прикова погледа и взе ума.
Обикновено в холивудските истории героите се въртят в центрофуга от премного еднообразие – героите накрая все пак излизат поомачкани и с преплетени съдби, но предвиденият нисък, дори сухарски градус на техните страсти не води до никаква промяна в цвета на емоцията. В „Любов по време на холера” имаме същинска цветна фиеста. Но нека не забравяме все пак, че говорим за Габриел Гарсия Маркес.
Филмът е абсолютен трибют към паметта на автора. Очарователен, бурен, необуздано страстен и целомъдрен… за кратко. Комичен и драматичен, а в някои моменти и двете едновременно.
Разказва за човека, който запазва любовта си към една жена съвсем до залеза на своя живот. Човекът, който дарява ласки на стотици, но неговата най-първа и най-желана изгора е вечният му и неугасим стремеж – граничещ на моменти с налудничавост.
А съмнение няма колко луди люде са испаноговорящите – и в мечтите, и в опиянението си. Речта им има вкус на любов.
Актьорите – до един – говорят със симпатичен акцент като от време на време проблясват и възгласи на чист испански, но как иначе – те повечето са иберийци.
В ролите можем да видим John Leguizamo – един от любимите холивудски актьори, спечелил симпатиите ми предимно заради щуравите си превъплъщения. Javier Bardem и разбира се Benjamin Bratt в ролята си на неустоимия и непоколебим прелъстител, който спечелва красавицата «докато смъртта ги раздели», което в никакъв случай не е единственият романтичен финал.
Вживяването за зрителя е много умело вързано в тая дивна шарена кърпа, центрофугирана на високи обороти и температура. Препоръчително обаче е, че даже и задължително условие, докато гледате филма да сте снабдени с вино. Чаша, две, три – въображаемо дори. Съвсем не изненадващо виното не успява да помъти разсъдъка, но упоява временно здравомислието, което инак би тръгнало да се усмихва скептично. А фантазиите на Маркес, без да се опиеш от любовта, бихме отминали пуритански намръщено.
Наздраве за любовта!
За този автор
