Ако имате време за един бърз смях, който винаги е здравословен, постарайте се „Алегро (ма;-) нон тропо“ да ви е под ръка. Краткото хумористично произведение на италианския икономист Карло Чипола, започнало бурния си живот като обикновен апокриф, разпространяван между приятели и познати дори е съставено от две доста различни части, по-подходящи в зависимост от това дали търсите безоблачно жизнерадностно настроение, или пък сериозно приповдигнато такова.
Но да започнем от увода. Рядко чета началните слова, а предполагам и вие, но този път направих изключение от чисто любопитство – въведението е авторово, а пък Карло Чипола ми е съвсем непознат, доколкото и от икономика не се интересувам ама въобще. За което изключение обаче никак не съжалявам, и препоръчвам да го направите и вие – уводът на практика може да се приеме за жива трета част от книгата, нещо като недълго есе на тема „Що е то хумор и как се сервира“, даващо един от най-хубавите погледи върху това завидно човешко качество, които въобще някога съм срещал. А преминавайки вече към карикатурните краски на „Ролята на подправките (и в частност черния пипер) за стопанското развитие през Средните векове“, вече можем да оценим предпоставките, които ни създава, и съвсем практически. Освен чисто професионално, но не и натрапчиво в тази насока – т.е. само с няколко икономически щрихи – Чипола не пропуска да се пошегува и с някои от по-екстремните теории за историята на Средновековието, от началото до края, с църквата, държавната политика, разбира се и с италианците, които пък – за пореден път се убеждавам – явно доста напомнят българите и правят хумореската още по-близка и забавна, но не и напълно несериозна.
Втората част на книгата обаче трябва да се превърне в задължително и настолно четиво за всеки, който общува с повече от трима души средно на ден, да не говорим за големи количества и тълпи. „Принципи на човешката глупост“, от първия, та до петия принцип е произведение на абсолютния гений. Никога не съм си представял, че петдесетина малки странички могат до такава степен да ми просветлят изведнъж – е, поне лично на мен – неща над които съм се замислял, чудил или пък дори тормозил от не помня колко време, и то по такъв кратък, ясен, структуриран и неоспорим начин. Защото в и без това алогичното по принцип човешко поведение понякога се срещат едни такива крайно странни случаи, събития и персони, за които ако просто чуеш от трето лице, ще речеш „Е хайде стига, това не може да бъде!“. Пък ще се окаже, че може и още как. Карло Чипола от своя страна явно е успял да прозре по-нататък, че и да го подреди изящно математически, слагайки дебела точка на главоблъскането, или както днес го наричат – брейнсторминг.
В резюме, „Алегро (ма;-) нон тропо“ си заслужава не само прочита – заслужава и периодично препрочитане, било за настроение, било за просветление – зависи от момента и повода.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…[/b][/u]
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200515#p200515
За този автор
