[b]Астерикс на Олимпийските игри (2008)[/b]
Когато започна игралната поредица Астерикс, бях умерено скептичен – макар и забавна и непретенциозна, продукцията с нищо не обещаваше да се домогне до пиедестала на легендарния си анимационен предшественик, а и като цяло игралните адаптации на рисувани филми рядко се оказват добра идея. Разбира се, присъствието на Жерар Депардьо в ролята на Обеликс беше достатъчно привлекателно, и макар да не останах кой знае колко впечатлен от първите два, не останах и разочарован – посмях се, после бързо ги забравих и статуквото се запази.
Третият филм от поредицата обаче тръгна с малко по-голяма кошница – през изминалите шест години от „Мисия Клеопатра“ насам се натрупа доста опит в преплитането на анимация и игрално кино на големия екран, като положителният ефект е доста добре видим, а и спортните комедии се радват на приличен успех.
Самата история е класическа още от анимациите насам, като този път ни отвежда чак в древна, естествено римска Елада, където по пътя към ръката на гръцката принцеса Ирина, галът Алафоликс ще трябва първо да изкачи олимпийския връх с помощта на старите ни познайници Обеликс, Астерикс и друида Панорамикс. Насреща му се изправя не друг, а самият Брут, който междувременно съвсем не изоставя опитите си да свали Цезар от престола.
И в тона на типичните скечове ала-Астерикс, които този път не са толкоз бойни – сиреч не хвърчат римлянчета и глигани на ляво и дясно, което между другото е приятно разнообразие – започват да се изреждат познати муцуни, което пък като че ли се превърна в практика за лековатите френски комедии (за справка – Такси). Като за начало, Депардьо си има нов Астерикс – Кловис Корнияк, познат у нас най-малкото покрай „Бригадите на Тигъра“, докато в тогата на Панорамикс се намъква една от живите легенди на местното кино – Жан-Пиер Касел, по съвместителство и роден баща на не по-малко популярния Венсан. И все пак никой не стои над Цезар – цезарят на същото това френско кино – аве, Ален, аве, Делон! За пръв път на екран след четири-годишно прекъсване, макар и само със специално участие, без да става дума за възобновяване на кариерата, 72-годишната легенда изглежда повече от великолепно, като между другото и точно с тази реплика – „Годините въобще не ти се отразяват. Аве, аз!“ – се включва в действието.
Като цяло, повечето звездни участници в „Астерикс на Олимпийските игри“ се шегуват сами със себе си или търпят майтап с истинското си аз, което допълнително разчупва атмосферата и го прави още по-свеж.
В ролята на принцеса Ирина влиза двайсетгодишният топ-модел Ванеса Хеслер – насълзяваща очи и предизвикваща нервни тикове и други спонтанни реакции в мъжката половина от световното народонаселение. И макар и на Дейвид Бекъм изглежда да му се е сторило твърде под нивото да участва в подобно нещо, същото не важи за вечният майстор на надбягването с двуколки („Завинаги най-добрия!“), гордо възправен върху червената си обтекаема колесница, теглена от породисти черни коне. Разбира се, в комплект с Жан Тод, да му подбира правилните колела, и най-добрия екип в бокса. Към Шуми се присъединяват – дори и само за финалния купон и за кратко – и Зинедин Зидан („Рано му е още за пенсия на това момче“), тенис-дивата Амели Моресмо, звездата от НБА Тони Паркър, бившият силов атлет Нейтън Джоунс – Мегамен, и рекордьорката на Гинес за най-дълги крака, съпругата на бившия френски футболен национал Кристиан Карембьо – Адриана Скленарикова, както и някои познати физиономии от предишните филми.
И в крайна сметка, на фотофиниша резултатът се оказва добър, дори и да не е рекорден, и макар и мненията да се разминават по въпроса по-добър ли е или по-слаб от предишните, със сигурност е смешен, ако ли не и чак до сълзи, и си заслужава около двата часа отделено време.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200489#200489
За този автор
