[b]Игор (2008)[/b]
Въпреки че има нещо определено тим-бъртъновско в постановката и анимацията, дори лек полъх на Тери Пратчет – поне откъм заглавието – миналогодишният „Игор“ всъщност е доста далеч от висотата и на двамата. Не, че това прави резултата чак толкова лош, но някак си не оправдава очакванията, които евентуално човек може да има към него.
Основната му идея е да се позабавлява за сметка на най-изтърканите баналности на ужаса във фентъзито – начело с лудите учени с щуравите им опити и гърбавите помощници, видимо – и в това отношение общо взето успява. За целта ни пренася в далечна Малария, потънала във вечен мрак и еволюирала в тяхно сборище, където предстои съответното годишно състезание. Където нещата – естествено – леко се пообъркват. Да живее клишето.
Всъщност, забавните моменти, взети поотделно, и една нелоша порция от подхвърляните реплики – благодарение най-вече на заекоподобния Скампър (с гласа на може би най-удачното попадение в кастинга – Стив Бушеми), са на доста сносно ниво, и човек определено има на какво да се засмее. Големият проблем на цялата продукция е, че историята, която ги навързва, на свой ред също е прилично клиширана, и ако прибавим към нея по-скучните части, от така получения общ сбор започва да се просмуква известно отегчение. А сякаш от подобен проблем донякъде е страдал и сценаристът, тъй като поне петнадесет-двадесет минути от и без това късия филм са заети от музика. За съжаление обаче, въпреки че е на Патрик Дойл – известен като добър, макар и не кой знае колко оригинален автор – тя не помага толкова успешно, колкото звучи. Или по-точно, озвучаването е приятно като цяло, песните сами по себе си – също – но последните идват малко в повече на и без това постничкия сюжет.
Иначе, освен Бушеми, в кастинга се подвизават няколко познати имена, сред които се отличават Джон Кюсак, Моли Шанън, Джей Лено и Еди Изард, а приятно както винаги е и включването на Джон Клийз, било то и за кратко.
Най-добри думи определено заслужава анимацията, колкото и тривиално да звучи това в ерата на мощните процесори и отдавна ошлайфания CGI. Всъщност именно тя и успява да запълни по-сериозните празнини тук-там, превръщайки „Игор“ във все пак приятен за гледане филм, с който спокойно можете да си загубите около час и половина. Но все пак остава впечатлението, че можеше да бъде и нещо повече. Имайте също така предвид, че може би не е напълно подходящ за съвсем малки деца.
За този автор
