[i]А ако птицата не поиска да пее?
Нобунага отвърна: "Убийте я!"
Хидейоши отвърна: "Накарайте я да поиска."
Иеясу отвърна: "Изчакайте." [/i]
***
Този популярен стих символизира един от най-бурните периоди в японската история. В средата на 16-ти век шогуната на рода Ашикага се разпада. Островът потъва в море от кръвопролития, в хаос от ламтеж за власт, имоти, пари, или и трите едновременно. Сред безкрайната върволица враждуващи фигури, обаче, постепенно изпъкват три забележителни образа – трима младежи и почти връстници, решени в една и съща степен да подчинят и обединят страната. Тримата са невероятно различни по характер: Нобунага – решителен и припрян, понякога жесток; Хидейоши – потаен и трудно разбираем; Иеясу – спокоен и пресметлив.
"Тайко" проследява тяхното въздигане, със засилен акцент върху житейския път на Хидейоши – най-"простоватият" и "обикновен" от тях, издигнал се от прост носач на сандали до абсолютен владетел на Япония от името на императора. Книгата носи особен чар, вероятно и заради това, че расте директно на корена си, без ашладисване – с други думи, писана е от японец. Наистина това прави повествованието малко странно за навиците и възгледите на западния човек, може би тук-там дори неразбираемо. И макар Йошикава да избягва пространните описания и гмурването в дълбините на безбройните японски ритуали, целите два тома лъхат на неподправената Япония – непостижимият за иноземец местен оригинал.
Обемът никак не е малък, около 1500 страници, но върви плавно и бързо, особено ако сте и почитатели на романизираната история. Тук май следва и да благодаря задочно на преводача за чудесната му работа, и разбира се на Волкос, който ми подари великолепната книга.. Иначе може би нямаше да и обърна внимание.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1719
За този автор
