През 1403 г. Вер одобрява формална административна реформа, която утвърждава досегашното областно разпределение на държавата и родовата власт. Ергонтар бива поделен на осем окръга, два от които под прякото управление на рода Ларк, а останалите – разпределени сред най-заможните и древни върколашки фамилии.
Главите на родовете получават наследствената титла рот (букв. господар, владетел) и заедно с нея административната и военна власт над окръзите. Всяко важно решение, обаче, изисква потвърждението на царската администрация. Коронованият владетел, престолонаследникът и шестте рота образуват обновения Съвет на владетелите, в чиито ръце попада цялата светска власт над Ергонтар.
Девет години по-късно, през 1412 г., се провежда църковен събор. Царят отхвърля молбата да бъде избран нов водач на култа към Хазерот и този сан окончателно бива включен в царската власт, с възможността да бъде избран наместник само ако владетелят не е изучавал духовническата философия. Всеки от останалите култове също бива организиран в собствена йерархия и назначива свой водач. Всички духовници образуват още един, нов съвет – Свещеният кръг. В силно теократизираната в продължение на хилядолетия държава, техният сбор става втори по ранг след Съвета на владетелите, но запазва само съветнически функции. На практика той е равен на третия голям държаен съвет – Съвета на градоначалниците. Тъй като е въведена пропорционална система, основно и преобладаващо и в Кръга остава духовенството на култа към Хазерот. Свещениците жестоко осъждат демонологията и още през същата година с декрет е забранено боравенето с демони на територията на царството. Одобрено е и създаването на специален църковен орден, който да следи за спазването на забраната и задачата била възложена на последователите на Карган.
Решенията на събора и техните последствия първоначално настройват алхимическите среди срещу централното управление и храмовите институциим, но в последствие конфликта отмира след аналогичната забрана, наложена и от самата Агилия. Двете институции дори сключват договор помежду си за взаимна подкрепа в ограничаването на демоновластните. Царството обаче отказало да се обвърже твърдо с останалите ограничения, които се опитвала да наложи алхимическата гилдия и настояло всички процеси срещу нарушителите да минават задължително през гражданския съд и рамките на държавното законодателство. Все пак, през 1413 г. Сивостен отпуска огромна парична помощ за строеж на нови училища и сгради на гилдиите, чрез която да успокои духовете и да уталожи възникналите спорове и недоразумения. В резултат в повечето градове възникват редица нови учреждения, както на алхимическите организации, така и на магическите и занаятчийски общности.
През 1424 г. Ергонтар за пръв път от десетилетия се проявява отново на международната сцена. Следейки с огромно внимание активността на съседните човешки държави, обграждащи отвсякъде царството, Съветът на владетелите запланува кратка военна кампания, целяща да уталожи растящия им апетит към върколашките земи. Лятото на 1424 г. е избрано за нейното начало. Стражата на Звездовръх, начело с местния лорд Лин и княз Волкос, изненадващо окупира платото делящо Ергонтар и откъснатите от него земи на МерАнгерон. Стражниците бързо заемат стратегическите позиции в подстъпите към него и два месеца успешно отблъскват опитите на хората да си го възвърнат. Подписаният в началото на есента договор слага край на почти безкръвния конфликт и под заплахата от въоръжена разправа местният владетел се признава за васал на върколаците. Подгонение от страха, мнозина от човеците се изселват от върколашките земи.
През пролетта на 1425 г. войската на Тредниар се спуска по склоновете на Белите планини и опустошава дузината човешки градчета от вътрешната страна на Изамската стена. След получаването на очаквания ултиматум, армиите на княз Волкос посрещат противника си в подстъпите на граничния град Изам. Унищожавайки авангарда, те обръщат хората в бяг и скоро налагат примирие без дори да се стига до сериозни стълкновения.
С кампанията от 1424-1425 г. царство Ергонтар отново си възвръща владението над цялата верига на Белите планини, макар и в пределите и да са останали две васални човешки владения, разположени съответно между МерАнгерон и централния масив и в западния край на Изамската стена. Този развой на събитията става причина, обаче, за обтягане на отношенията с империята Нави, също претендент за васалитета на човешките държавици. Столиците си разменили остри писма, в които върколашкият владетел категорично отказал отстъпването дори и на педя от прилежащите по право на народа му земи. Все още мобилизираните край границата княжески войски придали тежест на посланията и страстите постепенно утихнали.
Най-изненадващото събитие обаче е реакцията на върколаците спрямо издигащите се нови магически организации след падането на Кулите. След размяната на обичайните официални дружелюбни послания с университетите, владетелите любезно, но твърдо отказват да се обвържат с тяхната система. Никой не желаел повече усетилите призива на Теченията да бъдат “подбирани” и завличани от магьосниците в специални учреждения. Държавата тихомълком финансира издигането на малки магически училища, в които начинаещите магове биха могли да бъдат обучавани до такава степен, че да не се самонаранят или да причинят беда на друго създание. След това всекиму било предоставено правото на свободен избор относно продължаването на обучението си.
За този автор
