Дяволската гробница (2009)
Комбинацията от военен екшън и ужаси най-често не предполага кой знае колко дълбок сюжет, но пък от друга страна наличието на Куба Гудинг-Младши, Рон Пърлман, а и Рей Уинстън в актьорския състав никак не подхожда на дупката, която реално представлява „Дяволската гробница“.
Всъщност, ако сте гледали произволен, плосък второразряден ужас с войничета – някой от онези, чиито имена не се помнят по-дълго от финалните надписи, при това само ако имате късмета да разполагате с добра памет, то можете да си представите идеално за какво става дума. В случая, поредният елитен отряд пехотинци – понякога се чудя дали цветът на армията бива специално обучаван да мре в такива количества – е натоварен с тайната естествено задача да измъкне да измъкне учения Уесли от секретния бункер, в който изучава античното зло, след като нещата леко се омазват.
До тук всъщност нищо лошо – въпреки казаното по-горе, олово плюс ужаси е съчетание, доказало развлекателната си стойност през годините, и всичко щеше да е наред, ако остатъкът от цялостното изпълнение не беше твърде, твърде посредствен. Това, че героите са плитки също не е толкова страшно, макар че една поне елементарна дълбочина би те накарала да им съчувстваш поне с една идея повече, докато капят като мухи. Неприятното е, че и режисьор и сценарист изглежда са стигнали до същия извод, което води до едно страховито количество напълно безсмислени диалози, които не постигат целта си, и цели сцени, които откровено си дразнят.
С две думи, действието става страховито скучно със скорост, нетипична дори за ужас от ниска класа. Но дори и в този момент човек би могъл да си затвори очите при положение, че поне ужасите и пуцалката бяха ефектни и надъхани. Уви, изконното зло в случая се свежда до някакви съвсем тривиални зомбита, и макар и гримирани добре, реално не могат да задоволят особено дори адреналиновия глад – който всъщност до голяма степен си остава причината човек въобще да се захване с някаква лента от този тип. С което всъщност се изчерпват, за съжаление, и ефектите.
В резюме, ако и вие случайно тръгнете да се подвеждате по участието на чернокожия носител на „Оскар“ или Пърлман, който на теория е доста чаровен в ролята на дяволско изчадие – но на практика, не и в случая – за бога, недейте. Може би единственият чисто визуален свеж полъх е присъствието на хубавичките Валери Крус („Досиетата на Дрезден“), Стефани Джейкъбсън („Терминатор: Хрониките на Сара Конър“) и Тарин Манинг, но и той е толкова слаб, че просто не си заслужава. И накрая остава единствено недоумението каква въобще причина може да накара подобни, достатъчно солидни актьори, да се наемат в такава посредственост, или ако идеята е звучала другояче – какво е отишло по дяволите в „Дяволската гробница“ някъде в процеса на заснемане.
За този автор
