Brian Aldiss: Non-Stop
Питали ли сте се защо Брайън Олдис е един от любимите автори сред почитателите на жанра научна фантастика? Ако отговорът е „не“, то не сте сами, аз лично също не бях си задавал този въпрос. Отговорът обаче идва почти моментално след като човек се запита защо го харесва. И най вероятно гласи: заради оригиналността си, интернационалните си теми, но най вече поради изяществото, в което оформя идеите си с четиво забавно, но не прекрачващо границата с несериозното, пълно и последователно. Е, „Краят на мрака“ определено се вписва в това описание.
Защо си заслужава да се прочете обаче? От една страна авторът създава един доста любопитен свят – ограничен на космически кораб, но едновременно с това доста пълнокръвен. Само по себе си това е достатъчно трудна задача, освен, ако нямаш наистина богато въображение. Плюс това същият е и логичен – а наши дни, когато гледаме и четем какви ли не аудиовизуални и литературни напъни, това звучи дори малко странно. И в допълнение създава интересни, реалистични, живи персонажи, които човек бързо обиква, както и интересни и оригилани диалози и случки.
Плюс загадка. Подтиква героите си да си зададат въпроси като „защо сме тук?“, „каква е целта на съществуването ни“ и да потърсят отговорите в едно вълнуващо приключение. И по този начин ни изправя лице в лице с човешкия дух. Не индивидуалният, ами този, който ни обединява и свързва, който ни кара да вършим това или онова, който ни прави човеци. Последното естествено е добре покрито с интересна, динамична фабула, която ще се хареса на всеки, който харесва жанра. Гарнитурата е по личен избор – читателя би могъл да я потърси, или да не я, като и в двата случая не губи, защото си е прекарал времето добре.
Дали си заслужава човек да обърне внимание на това конкретно произведение на един от лидерите на английската нова вълна във фантастиката? Мисля си, че сред изброените позитиви отговорът като че ли сам се набива на очи – да, определено. Дори и ако е само за да се срещне със странностите, които един свят може да притежава, когато излиза директно от въображението на един от най-добрите британски фантасти.

