Напоследък хубавите хоръри се броят на пръсти. Наистина, излязоха поредните части на „Последен изход“ и „Убийствен пъзел“, като от първата като че се очакваше малко повече, но пък те са ни добре известни. Да, появи се и „Отведи ме в ада“ – един много качествен представител на жанра, но в края на краищата една птичка пролет не прави. А ето, че този път на испанците им е хрумнало да забъркат продукция по много специфична рецепта, използвайки сюжета на доказани заглавия. Най-лесно, „Open Graves“ може да се опише като е симбиоза между „Final Destination“ серията и „Джуманджи“ – стига да си спомняте последния от преди доста години.
Неприятностите започват щом група безотговорни колежанчета отиват в Испания на почивка, където окуцял далавераджия им пробутва въпросната игра – този път наречена „Мамба” (горе-долу с оригиналността на трилевова банкнота), претендираща да е още от периода на испанската инквизиция. Естествено, в скучната дъждовна вечер, купонджиите решават на бъзик да извъртят една-две Мамби, неподозирайки опасността, която ги дебне. В следващите няколко дни, повечето от „играчите” биват сполетяни от брутална и мъчителна смърт, докато през това време местен детектив разследва смъртта на предишните жертви на играта. В последствие се разбира, че на победителя ще бъде сбъднато желание, а останалите ще загинат, поради което Джейсън (Майк Фогел) дава всичко от себе си да победи, а с желанието си – да развали проклятието и да върне живота на своите дружки. Сиреч нищо, което толкова да ви изненада.
Както стана дума, идеята за игра, чиито събития манифестират в реалния свят, може да се асоциира с лекота с „Джуманджи“, а фактът, че смъртта на персонажите е предизвестена ни подсеща за „Последен изход“. И може би точно като компилация от идеите на хитови заглавия, а и заради присъщата органичност на иберийското кино, обикновено подхождаща на филмите на ужаса, човек би могъл да подходи с относително положителни очаквания към испанскo-американската продукция. Уви, ще остане подлъган – филмът с две думи нищо не струва. Повечето хоръри със слаб сюжет разчитат на кървави и брутални сцени, които кой знае защо обаче режисьорът Алваро де Арминян е решил да ги ограничи до минимум. Крайния резултат е, че „Open Graves“ е абсолютно неспособен да ви „ужаси”, освен ако нямате някаква фобия към строго специфични моменти. Играта на актьорите е относително слаба, а развръзката – предвидима като NASCAR състезание. Почти напълно отсъстват и „мистериозни” спец-ефекти, като дори на места лентата става откровено смешна с опитите си да ви сплаши.
Въобще, за съжаление, филм с известен потенциал но бездарно изпълнение, който в най-добрия случай става за зяпане докато се занимавате нещо друго, по-безинтересно. Например да го оставите да си бръмчи докато си проверявате пощата или готвите вечеря – така или иначе, едва ли ще изпуснете десетината минути есенция, а края и без това вече си го знаете.
За този автор
