[b]Рицарят тамплиер (2007)[/b]
Приятна изненада за любителите на исторически филми – това е най-първото, с което може да се окачестви мегапродукцията на скандинавските страни, носеща името „Рицарят тамплиер“. При това ситуирана в период, който не намира чак толкова често своето място на широкия екран – късният XII век и Вторият кръстоносен поход.
Действието се развива вероятно в края на седемдесетте години на дванадесетото столетие, а Йерусалимското кралство и неговите защитници – Рицарите на храма – устояват със сетни сили под напора на арабския принц Саладин. Тук обаче трябва да отворя една голяма скоба. Филмът е екранизация на първа част от популярната трилогия на шведския журналист и писател Ян Гийу – „Кръстоносните походи“, която обаче не е напълно достоверна. С други думи, главният герой – Арн Магнусон – както и част от съпътстващите го, не са реални исторически персонажи. Същото, съответно, важи и за някои от събитията. Въпреки това, филмът притежава достатъчна доза акуратност, има за какво да се хване човек, а особено що се отнася до духа на епохата – скандинавците са свършили чудесна работа.
Всъщност, „Рицарят тамплиер“ обхваща паралелно две сюжетни линии. Голяма част от филма е съсредоточена в родината на Арн – Швеция, и върху предисторията на неговото превръщане в тамплиер, свързано с постоянните за онова време родови междуособици и особено силната ръка на Католическата църква. Това обаче не го усложнява или утежнява, и филмът остава най-вече епично приключенски и романтичен.
Ако има някакъв известен недостатък в него, то това е, че не разказва кой знае колко и кой знае какво – което е и повод за не съвсем пренебрежимо количество негативни, за съжаление относително обосновани отзиви. „Рицарят тамплиер“, обаче, по стъпките на първоизточника си, е замислен за на части, макар и две, като втората част – „Arn – Riket vid vägens slut“ (Kingdom at the Road’s End), излезе през август месец миналата година.
Във всички случаи, тази продукция може да допадне на доста широк кръг зрители, дори и да не задоволи напълно очакванията вманиачените на тема Средновековие или история като цяло. Пък и най-малкото с това, че е сериозен европейски опит в полето на мащабните исторически екранизации, които обикновено идват отвъд океана и са с не по-малко спорна стойност – пак си заслужава гледането.

