Докато още се подсмихвам след финалните кадри и предъвквам първите думи на следующото писание, се зачудих колко ли глупави комедии с иначе помпозни заглавия, втрещяващи кастинги, бюджети колкото годишния вътрешен продукт на малка африканска държава, шумни реклами, шарени афиши и въобще внушителни на пръв поглед атрибути съм изгледал в последно време. Отговорът май е – прекалено много. И също така колко ли би било хубаво, ако от холивудския и сродните му конвейри на мечтите, бълващи продукция като китайски завод за кецове – че и все по-често с почти същото качество – си припомнят какво е нужно на една хубава комедия. А какво е нужно ли? Една къща, трима чаровни актьори и малко оригинален сценарий. Ако не ми вярвате – гледайте „A Dog’s Breakfast“. За допълнително удобство – дори безплатно, с помощта на hulu.com (или по-точно на [b][u]този[/u][/b] адрес), макар и за жалост за момента той да е достъпен само за живущите на американска земя.
Но достатъчно сладки приказки. Накратко, и за да не ви развалям удоволствието – в дома на порядъчно смахнатия Патрик и песа му Марс пристига неговата сестра Мерилин. С изненада – новия си годеник, звезда от фантастична сапунена опера, Райън. Антипатията е напълно закономерна, но когато, по някое друго стечение на обстоятелствата, замирисва и на убийство, нещата окончателно излизат извън контрол.
„A Dog’s Breakfast“ е остроумна черна комедия погледнато от всяка една възможна страна – ситуации, развой, диалог, няма празно място, което да остави горчилка в устата на зрителя, нито пък време да брои мухите. Или поне аз не открих такова. Още по-голямо пък е удоволствието да наблюдаваш закачките между брат и сестра, когато актьорите в съответните роли – Дейвид и Кейт Хюлет – са именно такива. Ако има по-естествено държание, здраве му кажи.
Що се отнася до актьорския и режисьорския състав като цяло, ако съществуваше термин от рода на семейна комедия – в буквалния, а не преносния смисъл на думата – то както се казва в изтъркания лаф, тази щеше да стои в енциклопедията. Дейвид Хюлет, освен изпълнител на една от главните роли, е и режисьор, и сценарист – тук заедно със съпругата си, Джейн Лофман. Която пък е и един от двамата продуценти. Както вече споменах, втората главна роля е поверена на сестра му Кейт, а Марс наистина е семейното куче. Картинката допълва дългогодишният му приятел и партньор на екрана Пол МакДжилиън, а общият кастинг от седмина завършва с моментните включвания на Кристъфър Джъдж, Рейчъл Лутрел и синът на другия продуцент – Джон Леник – Майкъл. И сякаш единствено Аманда Байрaм няма нищо толкова общо с тях.
Вероятно на част от вас, и по-специално почитателите на двата сериала „Старгейт“, тези имена говорят доста (Джон Леник, между другото, е продуцент и/или мениджър на голяма част както от SG-1, така и „Атлантида“), и за тях бил допълнил, че закачката с телевизионната фантастика също я има, макар и съвсем бегло – като щрих, който да ги позабавлява допълнително. Но това далеч не е единственият повод да се посмеете от сърце на дебюта на Дейвид Хюлет като режисьор и сценарист – и да се надяваме, че съвсем няма да е и последното, което ще направи в това поприще.
За този автор
