Изминаха вече доста години – има-няма петнадесет – откакто немците от Блубайт обърнаха съдържанието на понятието „стратегическа игра“ надолу с главата и, респективно, нагоре с краката. Нека хвърлим един кратък поглед към миналото.
Около далечната 1993-та, когато излезе Serf City, позната още и като The Settlers, имаше един и половина напълно разграничени един от друг типа стратегии. Едните – по еталона на вечната Цивилизация, бяха бавни, походови, тактически игри на надмощие, изискващи удобен стол, поглед на плановик, каса бира и най-вече здраво мислене. С малко или повече условности и ниво на сложност, в тази категория влизаха легендарни имена като Master of Orion, Master of Magic, Warlords или пък Lords of the Realms, а и доста други, позагубили блясъка си под праха на времето. И до ден днешен, като правото не може никак да им се отрече, много хора продължават да разбират именно подобни игри под етикета „стратегически“, оставяйки словосъчетанието „стратегия в реално време“ да виси малко във въздуха. А тогава тъкмо бе подал глава над хоризонта и техния прадядо – новаторът Dune II на Сиера от 1992, който си беше живо предизвикателство към… мишката и, разбира се, много много велика игра.
Не припомням горното с цел да омаловажа по някакъв начин RTS-ите, въпреки че някъде след Red Alert, Warcraft II или Starcraft – която си изберете – като че ли започнаха вече да губят частица от очарованието си, ставайки просто малко банални и еднотипни. Мисълта ми беше, че Блубайт направиха нещо почти немислимо – стратегия от първия тип, но в реално време. Постижение не само техническо, макар и възможността за 64 хиляди самостоятелни единици да заслужава уважение и до днес, а камо ли при тогавашните възможности на домашния питомец, компютърът. Но най-вече революционно в очите на самите любители на класическия поджанр, давайки им възможността да усетят постоянното и динамично развитие на творението си, като едновременно с това играта остава достатъчно сложна и тактическа, та да ги задоволи.
Естествено, Settlers бързо се превърна в любимец на публиката, и не след дълго се появи втората и, и може би най-популярна част, която вече носеше официалното название на поредицата – Settlers II: Veni, vidi, vici – облечена в една от най-популярните стратегически одежди, римската тога. Втората част, както и третата и четвъртата още по-късно, не донесе някаква генерална промяна в геймплея, а просто го дообогати с нови раси и архитектура, някои нови сгради и събития, както и с кампанийния модел, който в първата отсъстваше. Голямата промяна, далеч обаче не приветствана от всички почитатели с отворени обятия, дойде с намесата на UbiSoft и Settlers V: Heritage of Kings от 2005-та. Освен триизмерната графика, която от една страна не можеше да претендира за особено качествена спрямо съвременниците си, а от друга – просто изцяло промени дванадесет-годишната визия на любимата игра, с вкарването на известен рпг-елемент чрез появата на конкретни герои и коренната промяна на баталния елемент, който придоби типичния за RTS вид, акцентът на играта изведнъж се извъртя в съвсем друга плоскост. И както се оказва обикновено, много ново не е на хубаво.
Може би затова и последният засега наследник на поредицата – Settlers VI: Rise of an Empire, даде леко на заден и върна част от старата слава на играта. Разбира се, добрите нововъведения от петицата не са изхвърлени на боклука – героите и куестовете до известна степен са налице, но не с толкова централно място, колкото в Heritage of Kings, и действието отново се съсредоточава най-вече върху умелото изграждане на живо и добре урегулирано откъм инфраструктура селище, стратегическото усвояване на ресурси, добре планираната защита срещу външна заплаха. Остават и ъпгрейдите на различните сгради, а може би най-голямото нововъведение – нуждата да се задоволяват различни капризи на селяните, добавя допълнително слой сложност към цялостната картина, както добавя и вътрешната за играта регулация на част от ресурсите. И като за финал – този път графиката е великолепна.
При все това, Rise of an Empire не е точно типичния Settlers. Колкото и да е красива и приятна, на нещо в мен продължават да липсват пътищата с флагчета по тях, между които тичат забързани човечета с, да речем, свински бут в ръце. И макар и може би да идва да покаже, че нищо не може да остане вечно в същия си вид и ще не ще трябва да се развива, ще ми трябва още известно време докато го преглътна . Но за разлика от Heritage of Kings, тук поне това е доста по-вероятно.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=203096#203096
За този автор
