Торчууд, макар и отдалечно базиран на хитовият британски сериал д-р Кой трудно може да се каже, че има нещо общо с най-дълго задържалата се на екран фантастична сага. Поне не в смисъла, в който продълженията на Стар Трек биват изграждани на база оригиналните серии, или Старгейт Атлантис носи духа на десет сезонния си предшественик. Общото е по-скоро в типичния за острова хумор, цялостната постановка и усещането за нещо чисто британско. Затова ми се струва неудачно да правя сравнения от вида: „за разлика от доктора, тружениците в Торчууд се сблъскват с малко на брой врагове, но много ситуации, изходът, от които изисква много смелост, саможертви дори и изключително креативно мислене“.
Някои елементи на сериала са откровено неразбираеми за континенталния европеец, но приключенията на капитан Джак Харкинс и компания в един момент стават достатъчно грабващи и интригуващи, за да правят пренебрегването на този факт изключително лесно. Още повече, че героите са толкова земни, та предизвикват симпатии именно с това си качество. За разлика от други продукции, създателите на Торчууд съвсем правилно, според мен, са решили, че идеално красиви хора няма. Няма и такива каквито могат всичко и има някои, които нито са учени, нито планини от безстрашни мускули и въпреки това имат черти на характера, които биха били полезни в извънредни и непонятни ситуации.
Гуен Купър е точно такъв тип човек – ченге, но не по холивудски можещо всичко, с умерени връзки в ниските етажи на Кардифската полиция, рационално мислене и тотална липса на научен подход. Звучи странно, че точно тя се явява втория най-полезен в борбата с извънземната заплаха персонаж, но с разбирането си за това кое е правилно и кое грешно, чарът си и организационните си способности под напрежение се оказва, че е. Останалите също са пълни с недостатъци – без значение дали ще е егоизъм и самовлюбеност, които срещаме при доктора или чувството за непълноценност и неспособност да завърже контакт на Тошико. Няма как да не обикнеш едни толкова обикновени, толкова близки до самият теб хора.
А необикновения – безсмъртния капитан Джак Харкинс, пък има прекаленото доверие в собствените си способности и прекалено висока оценка за важността на собствената си мисия. Такива са героите, които се борят със себе си за да се преборят със заплахата. Просто защото така трябва. Е не ме разбирайте грешно – не става дума за сбирщина от неудачници, все пак не говорим за комедия на абсурда, а за научнофантастичен сериал.
Ефектите не са на някакво бог знае какво ниво, зрелищност не е като да няма, но е с подходящата дозировка. Нямаме дълги псевдонаучни обяснения за това каква всъщност е тази пукнатина, през която се изсипват всички беди на вселената именно в тихия Кардиф, което на мен честно казано продължава да ми липсва. Имаме обаче човешки взаимоотношения, оригинални хрумвания, трудни ситуации, че дори и един зъл, или по-точно не зъл а безкрайно егоистичен, гений от друго време или друг свят – още не са ни обяснили. Хуморът където е чисто британски минава и заминава в историята, където обаче има континентален привкус е тънък и изключително забавен.
Ако сумираме всичко казано дотук бих могъл само да кажа, че си нямам и идея с какво Торчууд те кара да чакаш следващия епизод с нетърпение. Има умерено положителни качества, симпатичен каст, умерени по количество и качество недостатъци, грабваща, но без особени претенции история, оригинални ситуации… И ако трябва да го разчепкам, да му направя една своеобразна интелектуално-художествена дисекция и оценка бих казал, че Торчууд е по-скоро средна, клоняща към слаба продукция. Ако обаче човек изгледа няколко епизода започва да си променя мнението. Така че не мога да кажа, че е велик сериал, но е една прекрасна занимавка, ако имате достатъчно свободно време.
Пък и кой не би искал да види извънземни в Кардиф за разнообразие?
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=203085#203085
За този автор
