[b]There Will Be Blood (2007)[/b]
Когато треската за злато, било то жълто или черно, завладее човешкото съзнание, оцеляват три вида хора: големите риби, хитрите лисици и лешоядите. Нещо подобно като че ли подсказва отначало и „Ще се лее кръв“. И до един момент очакваш наистина да почне да се лее – най-малкото е повече от логично, щом се отнася до пари, и то големи… Е да, ама не. В някакъв момент от действието, който не успях изглежда да уловя, фокусът се измята – да, точно така, измята се, не се отмества – към някакъв странен конфликт между материализма и някакви май морално-духовни тревоги. Сигурно забелязвате натрапчивото повторение на думата „някакъв“, но уви по-точно определение ми убягва.
Та, намираме се в началото на двадесети век, място на събитието – Съединените американски щати. Растящата нужда от петрол води до явление, наподобяващо същинската Златна треска и в резултат лицето на континента е надупчено като след прекарана шарка от сонди, ями и кладенци. Голямата разлика е в това, че не всеки може да хване кирката и да копа нефт, и нуждата от инвестиции ожесточава още повече и без това върлуващия закон на джунглата. Борбата за място под черното слънце е безмилостна, жестока, на всички възможни нива и с всякакви позволени и непозволени средства – от дребни хитрини, през саботажи, безцеремонно подмамване и манипулиране на дребните собственици на земя (които, от своя страна, могат да се окажат и не съвсем безобидни, но това се случва само в частта, в която филмът все още има живец), контрол на железниците и каквото още ви хрумне. Някъде тук трябваше да започне да се лее и кръвта, но уви…
Осем номинации за Оскар звучат доста тежко – дори и тринадесетте на „Титаник“ да са повод за майтап от урва на урва и от век на век, то по-голямата част от стойността му като филм поне не може да се отрече. Тук две са особено сериозни – за най-добър филм и за главна мъжка роля. Първата е очевидно недоразумение. Колкото до Даниел Дей Люис – изпълнението му, доколкото му позволява ролята, наистина не е лошо – поне в първата и по-смислена част на филма, когато влиза под кожата на хлъзгав предприемач. Остатъкът, който напомня леко блудкава заемка от най-слабото от „Полет над кукувиче гнездо“, по-добре да не го коментирам – нищо не ми е виновен човекът. Още по-изненадваща обаче е комбинацията от други три кандидатури за златния чичко – адаптиран сценарий, сценография и операторско майсторство. Пълната липса на смисъл и особено слабият диалог при първия наистина великолепно се допълват от безкрайните тъмни сцени или отвлечени картини без говор на следващите два, гарнирани с още една, вече почти нелепа номинация – за тонрежисура. Ако случайно имате метални пломби, по-добре не си вземайте билет.
Или накратко, ако нещо потвърждава старата максима „Оскар ли е – кучета го яли“, то това ще е именно този филм. Язък за двата часа отделено време!
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198633#198633
За този автор
