[b]Dismember – Dismember[/b]
Regain Records, 2008
Line Up:
David Blomqvist – guitars
Matti Karki – vocals
Martin Persson – guitars
Tobias Christiansson – bass
Tracklist:
1. Death Conquers All; 2. Europa Burns; 3. Under A Bloodred Sky; 4. The Hills Have Eyes; 5. Legion; 6. Tide Of Blood; 7. Combat Fatigue; 8. No Honor In Death; 9. To End It All; 10. Dark Depths; 11. Black Sun
Явно в началото на 2008-ма групите са решили да вадят най-доброто от себе си. Започвам да се плаша – Brainstorm през януари, два месеца по-късно Dismember ще направят същото (албумът излиза през март). Ако тенденцията продължи, през декември можем да очакваме екстракти от метъл, намазани на препечени дискове.
След подобно телеграфно въведение освен да кажа все пак някоя дума и за самия албум. Dismember не ни спестяват нищо и ни вкарват директно в дълбокото с бързата и брутална „Death Conquers All“, която би правила чест и на Canibal Corpse в добрите им стари дни. Иначе казано, добрия стар детец се завръща в една по-мелодична форма, без това да намалява разбиващия му ефект – както само Dismember го умеят. Следва по-бавната „Europa Burns“. Човек остава с усещането, че шведите са решили, след като ни убиха с първата песен, да ни закопаят още с втората. Но дали това е достатъчно? Следва по-бързата и доста мелодична „Under A Bloodred Sky“, която ни възкресява и подготвя за следващото убийство – „The Hills Have Eyes“. Лично на мен най-добри спомени след първото слушане ми оставиха точно тя и следващата я „Legion“, която е чисто и просто триминутен еликсир от бруталност.
Да минем нататък по траклистата – „Tide of Blood“ започва с малък експеримент, въвеждащ в песен, която честно казано ми напомни за… късния Napalm Death. Следващата я “Combat Fatigue” не ми допадна особено и затова ще премина към бавната и изключително… не… екстремно тежка, дълбаеща в мозъка, „No Honor in Death“. Бих могъл да я нарека трети фаворит, но след „To End It All“ – брутална забивка, която няма как да не се хареса на един дет метъл фен – реших, че много ще ми станат фаворитите. Преминаваме през „Dark Depths”, за да стигнем до финалната „Black Sun”, в която Dismember ни показват всичко, което чухме досега, събрано едва в 6 минути и 24 секунди зверски кеф.
Та така… Шведската банда ви захапва от първата песен, предъвква с кеф и настървение, докато накрая не ви изплюе… За да започне отначало, защото се съмнявам някой любител на стила и групата да не превърти албума поне още веднъж. Защото си заслужава…
Лична оценка: 9/10
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198661#198661
За този автор
