Океане Актуално: Митофауната в Океане

Както вече стана ясно, след падането "Хемус", по човешките земи се зараждат множество свръхестествени създания, чието съществуване се поддържа от вярата, страха, а най-често и двете, на различните народи. В настоящото представяне ще разкажем в най-общ вид за тях.

Неизвестното, включително свръхестественото, винаги е всявало страхопочитание в различните народи. Във вярванията им демоните са били способни на неща невъзможни за обикновен човек, отразявали са даден аспект от живота им в най-силни, изопачени и хиперболизирани краски, а ако е трябвало те да бъдат конфронтирани по някакъв начин, това е ставало или с обединените сили на цялата общност, или от някакъв избран, специално подготвен за това негов представител. Но не и обикновен човек.
Е, в Океане положението е съвсем същото, с малката добавка, че повечето от вярванията на хората са съвсем реални. Това означава, че с много малки и характерни изключения слаби представители на митофауната (свръхестествените същества) няма и че те хич не са лъжица за всяка уста. Наложената (основно от д20 продукти) практика почти всичко, което е някакъв дух, да е злонамерено към хората и да яде приключенци не се среща – има както зли сили, така и сили, благоразположени към хората, които им помагат, понякога дори безкористно. За сметка на това и практиката "Я, вие сте новоизлюпени мароде…ъъъъ…приключенци, отидете убийте онова чудовищенце" също няма да се среща в сетинга. Митофауната е силна, далеч не всичко е уязвимо от меч и справянето с нейните представители е далеч по-сериозно предизвикателство, а ликвидирането на някои демони – подвиг, който се помни с поколения. Дори върху по-често срещаните магически създания може да се завърти приключение, а сетингът е по-подходящ за добре обмислен и планиран лов и/или засада, отколкото за самоотвержено пълзене из тесни и коридорести места.

След това кратко обяснение, нека преминем към самата митофауна, която класифицираме основно по това, от чии вярвания се е зародила:

Арвийска – Арва, силно наподобява средновековна западна Европа и предлага характерните за онова време демони – разнообразни изчадия адови (да, и сукуби също за онези, които питат), хомункулуси (поддържани не толкова от вяра, колкото от тежки и трудни алхимически и херметически практики), гаргойли и различни хералдически животни, като еднорози и грифони. Повечето от тях имат тъмна готическа краска, давайки много място за действие на смели рицари, праведни Божии служители и различни магьосници, които често се нуждаят от едно или друго създание за магиите си.

Байл – из териториите на баелските кланове, читателят ще има възможност да се срещне с много създания от келтските митове, както и по-късните ирландски, уелски и шотландски вярвания. Богове скитат по своите си дела сред хората, понякога маскирани, друг път – не, включвайки се в ежедневният им живот по разнообразни и понякога смъртоносни или чудодейни начини. Странни хора и животни от Другите светове осигуряват уникални изживявания за пътниците, а души на мъртъвци, които по една или друга причина не са преминали към следващото си прераждане приемат странни и разнообразни форми за да търсят възмездие, покой, чуждо нещастие или просто забавление или приятелство. В последната група спадат и онези създания на мъглите, които вече бяха представени – смъртните одежди на хора, наказани за делата си приживе с проклятие, което обвързва душите им към тях.

Басерия – родена като странна мешавица от различни общности, Басерия и до ден днешен няма религия, а само един набор от вярвания в култове към природата и мъртъвците и в силата на словото и погледа. Повечето басерийски магически създания, наричани от самите басерийци “нумени”, имат бегли аналози в баските, арабските и турските вярвания, но някои са и заемки от съседни области. Това придава на митофануната голямо разнообразие – от потайния човекояден гул, през Гаеко – нощния бродник, предупреждаващ хората за опасности и бдящ над тях, ако се вслушат в съветите му, до притежаващите огромна сила, високомерни африти.

Славянския съюз – в славянските земи играчите ще могат да се срещнат с много създания и от нашите собствени приказки, максимално близки до народните представи. Сред тях са самодивите, закрилнички на красиви и смели герои, но също така и опасни губителки, способни да разболеят неизлечимо човек или да го погубят с непропускащите си стрели. Там са и разрушителните хали и стопаните (домовици, домовои) – отдавна починали сродници, закрилници на домашното огнище, както и много нечисти мъртъвци, като таласъмите и вампирите. Читателите вече се запознаха с най-силния от тях – гротескните мори, слугите на славянската богиня на смъртта Марена, способни да убият човек само с гласа си.

Тивериада – В Тивериада съжителстват мирно, макар и с известна конкуренция, две религии – православие и езичничество, подобно на древногръцкото, което обяснява и разнообразието на митични създания по тези земи. Там се срещат както митологични създания, подобни на онези от гръцката митология – речни и горски полубожества, разнообразни легендарни зверове, така и създания, дошли от христианската вяра на другата половина от населението, а праведните чеда в стадото на Патриарха са закриляни от чудотворни икони, в чиято чест се правят големи ежегодни поклонения и на които отдават почит дори някои неверници, надявайки се да получат благословия от тях.

Сидрия – самата Сидрия, често завоювана от Тивериада и обект на славянски нападения, в крайна сметка е взела много и от двете съседни държави, като на нейна територия има както славянски демони, подобни на самодивите и стопаните, така и тивериадски, предимно от православната част. Характерни за Сидрия видове почти няма, макар че по нейните земи са бродили доста на брой изключително силни вещери, не винаги благосклонни към хората.
Съжителството на различни елементи напомня в известна степен нашите народни обичаи, в които се преплитат както християнски, така и различни по-ранни мотиви.

За финал съществуват и нормални видове, които във вярванията на някои народи се считат за митологични същества. Това са най-вече змеят, особено силно мимикриращо колониално мекотело, два отровни вида – ноголобката и голямата кръвница и дори кикиморите. Те присъстват под разнообразна форма в различните религии – байлци ги считат за древните фомори, а арвийците им придават демонична природа.
Тези практики и вярвания оказват влияние, макар и слабо, на поведението и способностите на съответните видове, но кикиморите, вероятно защото са разумни създания със собствена култура и употребяващи апейрон, са останали незасегнати от него.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=10121
Проект "Океане": http://www.sivosten.com/forum/viewforum.php?f=33