Die Fetten Jahre Sind Vorbei – Годините на изобилие свършиха

Като ми тръгне веднъж на немско кино няма отърване, но за този филм няма как да не пиша. Поради няколко причини – първо не е филм, който бихте намерили случайно. Не знам дали въобще е пускан в България, но който търси намира, а който не намери може да ми пише, обещавам безплатен диск на първите десет включили се. Второ кара те наистина да се замислиш, а не да поглъщаш плявата от стандартните комедии/екшъни и т.н… И трето, препоръча ми го един добър приятел, та той на мен, а аз на вас.

Но да си дойдем на думата – дори и в така прехваленият западен свят системата сякаш куца. Средната класа бавно и сигурно се стопява, като по-голямата част от хората преминават в по-ниска категория. Да, все още не работят само за хляба, в добавка към него имат една 42'' плазма, която заглажда мозъчните гънки, останали след работния ден. Междувременно богатите стават все по-богати. Неформални младежки движения срещу системата е имало, има и ще има, но докато преди само едно поколение всичко е било сравнително мирно, днес се наблюдават доста по-радикални протести, а полицейските контрамерки стават все по-брутални.

[i]Този, който на младини не е бил комунист няма сърце,
този който и след това продължава да е комунист няма акъл.[/i]

Филмът показва историята на трима младежи борещи се по свой начин срещу установените порядки и опитващи се да променят света към по-добро и един преуспял човек на средна възраст. Животът преплита съдбите им по странен начин. Виждаме стокхолмския синдром в действие, свидетели сме на един любовен триъгълник и започваме да се съмняваме дали пък наистина промяната в хората след създаването на семейство не е задължителна? Така де, едно е да живееш диво и свободно като вятъра, докато си сам, но когато се появи Човекът, в комплект со сите дребни [u]дечица[/u] нещата определено се изменят. Не че промяната настъпва внезапно, напротив всичко става толкова бавно, че ти дори не го усещаш. Първо сменяш старата кола с нова, след това жилището ти отеснява и започваш да изплащаш ипотеката за новата къща (с басейн по възможност), децата тръгват на училище… И докато се усетиш започваш да гласуваш за консерваторите. А тримата младежи са наистина симпатични. Идеалисти, вярващи мечтатели и вероятно бъдещи преуспели хора. Такива, каквито сега ненавиждат…

Хубавото е, че филма предлага много гледни точки, така че ние решаваме кои ще подкрепим, кои ще отхвърлим и кои ще оставим да отлежават в съзнанието ни за по-късна преценка. В демокрация ли живеем или робуваме на капитализма? Работейки по 12+ часа на ден можем да си купим кола, къща, яхта… но кога ще им се радваме и дали не бихме получавали само по долар за същия (като време) работен ден ако живеем в третия свят? Зависи ли световната икономика от евтината работна ръка (говорим за 12 годишни деца, работещи буквално за шепа ориз) и какво би се случило ако развитите страни дарят малък процент от брутния си втърешен продукт на развиващите се? А кражба ли е да вземеш нещо от голяма верига супермаркети? Къде започва и къде свършва морала и колко е нужно, за да започне една революция? И защо всъщност тъкмо в най-напредналите държави има толкова недоволни? Е от една страна е трудно да си анархист в Китай (и за по-малко от това разстрелват), но от друга явно и тук не всичко е толкова наред…

Сред подобни въпроси, погледнати от различни ъгли неусетно са изминали два много добре прекарани часа. И малко преди финала някак ненатрапчиво си идва последният въпрос – радикалното хипи пред 30 години същото ли е като 50 годишния бизнесмен с годишен доход, колкото външния дълг на Конго. Или някои хора не се променят? Приятно гледане!

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=10126

За този автор

Димитър Стефанов - Cliff

See author's posts