В източен Ергонтар, на седмица път с кон север от Изам, е разположена старата столица на върколаците – Огнедъб. Този огромен, пищен и най-древен върколашки град неслучайно е считан от мнозина за истинския център на тяхната цивилизация.
Огнедъбски окръг обхваща широкия пояс равнини около града, както и част от планинския склон отвъд тях. Голяма част от равните земи са заети от гори, където начесто се среща и фамозния едноименен дъб. Тъй като земите не се оказват особено подходящи за обикновено земеделство, огнедъбци се задоволяват с относително малко разчистени площи и много голяма част от продуктите им произлизат от горските масиви. Понастоящем областта е под владение на лорд Дарсия Делгиор, далечен роднина на стария хардалски род Стеан. Гербът на фамилията е стилизиран вълк върху бяла основа с диагонална виолетова черта. Кмет на Огнедъб е заслужилият от времето на херцожкото нападение капитан на стражата Деон Стейр, върколак.
Самият Огнедъб, с над милион и двеста хиляди жители, е вероятно най-големият град на Ендивал. Той притежава три пояса от стени, свидетелство за последователното си разширяване. Въпреки това, дори извън последните се намират нови жилищни квартали. Както при повечето периферни върколашки градове, след Катаклизма в старата върколашка столица живеят немалко бурхи, избягали от потъналите си или разрушени жилища. Градът на желъда – както по някой път го наричат заради неговия символ и герб – също не остава незасегнат от природното бедствие. По-голямата част от земите му откъм морския бряг потъват и под водата дори попада един квартал от самото селище. Новополученият морски излаз го превръща в пристанище, и макар то още да не е разработено до пълния си капацитет, Огнедъб вече притежава няколко кея и се е превърнал в крайбрежна търговска точка.
Ако слезете на огнедъбския порт и се обърнете към града, пред вас ще се открие следната гледка: Старите жилищни сгради от потъналия квартал, останали на сушата, са превърнати в пристанищни складове, а от няколкото таверни непрекъснато звучи весела музика, смях и свади. Между тях се провира и лъкатуши Пристанищната улица, край която са разположени представителства на няколко от търговските гилдии, а на паважа и непрекъснато се продават корабните стоки от импровизирани сергии. Когато успеете да си проврете път през тълпата и излезете от другата страна на пазара, ще ви се стори, че някое от божествата е изрязало пристанищния квартал от някое друго място и не особено добре го е прилепило към Огнедъб.
Улицата внезапно се разширява, а шумът и глъчката остават назад. Превръща се в малък булевард, от двете страни на който се извисяват жълто-червените корони на огнените дъбове. Ненапразно той се нарича Занаятчийски. Сред три-четири етажните сгради следват една след друга няколко от по-големите търговски организации, Морската школа, Училището на ковачите, Дърводелската гилдия, едно от магическите училища и много други. Някъде из зад тях, всъщност от големите им дворове от другата страна, се дочуват най-разнообразни приглушени звуци, присъщи на занаятите.
А насреща се извисява най-вътрешната и най-стара крепостна стена, зад която е разположен аристократичният Огнедъб. Самият той е върху малко възвишение и като че се възправя над града. Преминавайки през тясната порта се озоваваме отначало в храмовия комплекс. Като цяло, храмовите комплекси са характерни за върколаците, които не пръсват домовете на различните богове из целия град. Множеството от сградите тук са издържани в стария стил, с неговите високи кули и минарета, което придава още по-мистичен вид на обстановката. След като излезем от парка на храмовете, пред нас се открива Пътя на Тъмния – широк булевард, от двете страни на който между дърветата се виждат различните благороднически имения. По двата тротоара на пилони се редуват трите флага – на царството, на града и на местния лорд. По Пътя на Тъмния минават повечето от многобройните местни шествия и карнавали, провеждани по какви ли не случаи. Накрая се озоваваме на най-високата точка на града – площадът пред двореца на КеранАнгер. Макар и сега той да принадлежи на лорда, никой не го нарича двореца на Делгиор. От дясната страна на павираната площ се намира кметството, а от лявата – голямата сграда на все още новата Огнедъбска библиотека. В средата на площада има голям фонтан със статуя на даенлинския крал Черномеч, а отвъд нея, от двете страни на златокованата порта, са Колоните на Ларк.
Тези два огромни мраморни обелиска, казват, са побити от самия Стар граф КеранАнгер. Около тях се увиват два еднакви обсидианови дракона, като тези на личния му герб. Те са огледални един на друг и изплезените им рубинови езици почти се допират над портала. Самият дворец е разположен сред голям парк и е наистина огромен – има цели шест отделни сгради, една от която е храм на Хазерот – по-точно копие на Кръга на Хазерот, макар и в умален размер.
От тук може да се види почти целия град и равнините отвъд него. Пръснат на огромна площ, освен гореспоменатите гилдии и училища, той е изпълнен почти изцяло от ниски едноетажни сгради в типичния върколашки стил. Огнедъб има цели шестнадесет жилищни квартала, в които са пръснати какви ли не тържища, улици, училища, работилници, учреждения и дори няколко по-малки храма.
За този автор
