В Белите планини е пръсната гъста мрежа от малки градчета и селца, в които всъщност живеят около три четвърти от населението. Тя е по-гъста в източните и югоизточни територии, които не са били завладявани по време на дългата история на върколашката държава.
Средното върколашко градче обикновено се състои от няколко дузини къщи, разположени близо до най-близката пътна връзка. Такива рядко се строят без причина, но в Белите планини има достатъчно – залежи от полезни изкопаеми, езера, реки, гори, близки укрепления или по-големи пътни артерии. Всяка от къщите, за сметка на семплия си интериор, има свой собствен голям двор. Смята се, че наличието му се дължи на две причини – предизвикателството да бъде поддържан в суровия планински климат от една страна, и близкия до природата произход на върколаците, от друга. Самите жилища представляват нещо като малки родови владения, и към тях се правят отделни самостоятелни пристройки обикновено за три-четири поколения, тъй като върколаците смятат, че след определена възраст различните потомци не бива да се смесват и живеят заедно. Тъй в една къща, което е постройка с доста голяма площ, защото върколаците не обичат да строят многоетажни сгради, живее доста многобройна фамилия, и тя не притежава повече от една къща в едно селище – това е възможно само, ако клон от нея се пресели на друго място. Последното всъщност не е толкова рядко явление.
Основните други сгради в обикновения град са кметството, което се задължително за всяко селище с повече от пет-шест къщи, сградата на стражата, тъй като върколаците обичат да спазват законите, гостилницата или гостилниците, които са големи и обикновено пълни след края на работния ден, макар и винаги да има свободни места за случайни пътници, и неизменната обител на кръга на Хазерот. Едва в по-големите селища се появяват автономни храмове на отделните божества от неговата свита, а в много по-големите – и на други божества. В по-малките общи храмове обикновено се набляга на този бог, до който е най-близо бита на селището, и това обикновено е Елим, покровителят на занаятите, а в граничните – Карган, богът на войната.
За този автор
